Играта на лъва
- Автор: Демилль Нельсон
- Серия: Джон Кори (bg) #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Играта на лъва». Краткое содержание книги:
— Предполагам, че агентите навън имат очила за нощно виждане рече Кейт.
— Разбира се.
Побъбрихме известно време и Кейт случайно информира Том и Ким, че и тя била калифорнийско момиче, и всички се съгласиха, че трябва да действаме заедно. Освен мен. Чувствах се малко излишен.
Том спомена, че в предишното жилище на Уигинс в Бърбанк също имало агенти. Местната полиция на двете места била предупредена, но не била помолена за пряко съдействие.
По някое време ми писна да слушам как всичко било покрито и попитах:
— Къде е шестият ви човек?
— В гаража. Там е пълно с боклуци, така че Уигинс не може да прибере колата си вътре, но вратата се отваря автоматично и той може да влезе през междинната врата направо в кухнята. Най-вероятно ще постъпи точно така, тъй като е най-близо до отбивката.
Прозях се. Предполагам, че ми действаше часовата разлика, пък и през последните няколко дни не ми се събираше много сън. Колко беше часът в Ню Йорк? По-късно? По-рано?
Том също ни увери, че правели всички усилия да открият Елууд Уигинс преди да се е запътил обратно към дома си.
— Халил може да се опита да го пресрещне по пътя — каза той. — Уигинс има лилав джип „Гранд Чероки“, който не е тук, затова предупредихме да го търсят.
— Каква е колата на приятелката му? — попитах аз.
— Бял форд „Уиндстар“, който е до къщата й в Окснард. Тя също е под наблюдение.
Окснард ли? Така или иначе, какво можех да кажа? Тези хора действаха професионално. Обаче все още ги смятах за кретени.
— Сигурен съм, че са ви информирали за посещенията на Халил при вече покойните пилоти от ескадрилата на Уигинс — обадих се аз — Това показва, че е възможно Халил да разполага с повече информация за Уигинс от нас. Търсил го е повече време. — И за протола прибавих: — Има голяма вероятност господин Уигинс и господин Халил вече да са се срещнали.
Няколко секунди всички мълчаха, после Том каза:
— Това не променя работата ни тук. Ще чакаме някой да се появи. Халил и Уигинс вече са обявени за издирване, разбира се, че полицията може да ни се обади и да ни съобщи, че са открили единия или и двамата. Уигинс жив, Халил — с белезници.
Не исках да предизвиквам съдбата, но не можех да си представ Халил с белезници.
Том отново седна пред компютъра.
— Опитвам се да открия някаква следа, която да ни покаже къде би могъл да се намира Уигинс. Проверих и-мейла му, за да видя дали не се е свързал с някой щатски или национален парк или да е направил резервация за къмпинг, такива неща. Според нас е на къмпинг… — Той замълча, после прибави, предполагам заради мен: — Това е екскурзия в гората с палатка или каравана.
Заключих, че госпожа Лопес и Том вече са успели да поговорят насаме.
— Проверихте ли бельото на Уигинс? — попитах го.
Той вдигна глава от компютъра.
— Моля?
— Ако носи боксери среден размер, бих искал да му заема един чифт.
Том се замисли за миг.
— Всички сме си взели чисти дрехи, господин Кори. Навярно някой — от мъжете, искам да кажа — може да ви заеме чифт гащета. Не можете да използвате бельото на господин Уигинс.
— Е, ще го попитам лично, ако се появи.
— Добра идея.
Кейт — трябва да й отдам дължимото — не се преструваше, че не ме познава.
— Бихме искали да видим гаража и останалата част от къщата — каза тя на Ким Рий.
Госпожа Рий ни изведе в антрето и отвори вратата на стая, която гледаше към задния двор. В помещението, което преди навярно бях използвали за спалня, сега имаше огромен телевизор, аудиоуредба и достатъчно тонколони, за да предизвикат ново земетресение. На пода забелязах шест сака.
— По-късно можете да останете тук — предложи госпожа Рий. — Диванът е разтегателен. Всички ще се редуваме да спим, ако акцията продължи цяла нощ.
Преди си мислех, че най-страшният ми кошмар е семейна вечеря за Деня на благодарността, обаче сега бях попаднал в капан в малка къща с агенти от ФБР.
Госпожа Рий отвори вратата и на малката баня, което ме накара се зачудя дали не е работила като агент на недвижими имоти. Направи ми впечатление че в жилището липсват каквито и да било военни отличия, и това ми подсказа, че Елууд Уигинс не желае да си спомня за военната си служба. А може просто да беше изгубил всичко, което отговаряше на психологическия му профил. Или пък бяхме сбъркали къщата. Нямаше да е за пръв път федералните да не улучат адреса. Помислих си дали да не спомена последната възможност на госпожа Рий, но щяха да се обидят.
Както и да е, върнахме се в кухнята и Ким отвори вратата, водеща към претъпкания с боклуци гараж. На сгъваем стол зад натрупани кашони седеше загорял русокос младеж, очевидно младшият агент — четеше вестник на светлината на флуоресцентна крушка. Той се изправи и госпожа Рий му даде знак да седне на мястото си, за да не се вижда, ако вратата на гаража внезапно се отвори автоматично.