Петдесет нюанса освободени
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Гергана Дечева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса освободени». Краткое содержание книги:
Сега двамата имат всичко – любов, страст, интимност, богатство и целия живот пред себе си. Но Ана знае, че няма да е лесно да обича своя господин Петдесет нюанса, а връзката им ще ги изправи пред предзвикателства, за които не са подозирали. Ще се наложи Ана да свикне с разточителния стил на живот на Крисчън, без да пожертва своята индивидуалност. А Крисчън ще трябва да преодолее нуждата си от контрол и да пребори демоните от мъчителното си минало.
И когато изглежда, че двамата заедно ще преодолеят всички пречки, лошият късмет, злобата и съдбата ще се обединят, за да сбъднат най-дълбоките страхове на Ана.
- Минавах оттук. Трябват ми някои неща. Радвам се да ви видя отново, госпожице Стийл! - „И ако знаете само колко се радват очите ми!“ Беше с тясна тениска и джинси, слава богу, не с онзи безформен пуловер. Имаше дълги крака, тънко кръстче и перфектни цици. Седеше и ме гледаше с отворена уста, чак се наложи да хвана ръцете си една за друга, за да не се пресегна да бутна брадичката й нагоре и да й затворя устата. „Бих целия тоя път от Сиатъл да те видя, но честно казано, си струваше“.
- Ана. Казвам се Ана. С какво мога да ви помогна, господин Грей?
Пое дълбоко дъх, изправи рамене също както в офиса ми и ми се усмихна фалшиво, с онази, запазената само за клиенти усмивка.
„Да започваме мача, госпожице Стийл“.
- Имам нужда от няколко неща. Първо кабелни връзки.
Устните й се разтвориха и тя пое дълбоко дъх.
„Бедна ти е фантазията какво правя с тези връзки, госпожице Стийл“.
- Имаме различни дължини. Да ви покажа ли?
- След вас, госпожице Стийл.
Тя излезе иззад щанда. Носеше кецове. Бегло се запитах как ли ще изглежда на високи обувки. „Луботен“, само „Луботен“ за тези крака.
- При електрическите стоки са, осми отдел. - Гласът й потрепери и тя се изчерви... отново.
Да, определено присъствието ми я смущаваше. Надежда се надигна в гърдите ми. „Значи все пак не съм гей!“ Засмях се.
- Вие водите - казах и я подканих с ръка да мине пред мен. Сега вече имах време да се насладя на прекрасния й задник. Тя беше всичко, което търсех в една подчинена: сладка, вежлива, красива и имаше необходимите физически данни. Но големият въпрос беше дали може да бъде подчинена. Предположих, че дори не знае нищо за този начин на... живот. За моя начин на живот.
А толкова исках да й го покажа, да я вкарам в моя свят. „Доста високо се целиш с тая сделка, Грей“.
- По работа ли сте в Портланд? - попита тя и прекъсна мислите ми. Говореше високо, като се опитваше да се престори на безразлична. Стана ми смешно. Беше хубаво чувство. Жените обикновено не могат да ме разсмеят.
- Имах среща в университета. В специалността Селско стопанство - излъгах нагло. „Всъщност съм тук, за да видя вас, госпожице Стийл“.
Тя се изчерви и се почувствах като лайно.
- Финансирам едно изследване върху ротацията на почвите. -Това поне беше истина.
- Част от програмата ви да нахраните света? - Устните й се извиха в полуусмивка.
- Нещо такова - казах. „И ми се смее? Ако е така, много бързо ще й сваля усмивката от лицето. Но откъде да започна? Може би с вечеря, по-добре от обичайното интервю... ето това вече ще е новост, да обмислям перспектива за вечеря“.
Стояхме пред рафтовете с кабели, подредени по асортимент, дължина и цвят. Разсеяно прокарах пръсти по тях. „Мога да я поканя на вечеря, просто така. Като на среща. Дали ще се навие?“ Погледнах я. Тя изучаваше свитите си пръсти. Не смееше да ме погледне... а това беше много обещаващо. Избрах по-дълги връзки. По-лесно се огьват и могат да обхванат два глезена и две китки.
- Тези ще ми свършат работа - казах и тя пак се изчерви.
- Нещо друго? - попита бързо. Не разбирах дали иска да ме разкара, или се старае да ми покаже колко е учтива с клиентите.
- Ще ми трябва и залепваща лента.
- Ремонт ли правите?
Едва потиснах смеха си.
- Не, не е ремонт. - Не бях хващал бояджийска четка от много време. Има си хора за тези неща.
- Елате с мен - каза тя притеснено. - Лентите са при декоративните материали.
„Хайде, Грей, нямаш много време. Почвай някакъв разговор“.
- Отдавна ли работите тук? - Разбира се, знаех отговора. За разлика от повечето хора, аз обичам да правя проучвания.
Тя пак се изчерви. Господи, това момиче беше срамежливо. „Не бива да се надявам много! Никак даже!“ Тя бързо се обърна и тръгна към някакъв друг отдел. Тръгнах след нея. Нетърпеливо крачех след задника й. „И какво сега? Аз какво съм? Някакво шибано псе?“
- Четири години - каза тя. Вече бяхме при лентите. Тя се наведе и взе две, с различна ширина.
- Ще взема тази - казах. „Широката лента е много добра за през устата“. Когато ми подаде лентата, пръстите ни се докоснаха и слабините ми щяха да гръмнат. „Еба си!“
Тя пребледня.
- Ще има ли друго? - Гласът й беше мек и дрезгав.
„Господи, дали й действам по същия начин, по който тя действа на мен? Или само си въобразявам?“