Патриотични игри

23.

ДВИЖЕНИЕ

— Получихме ги снощи. — Райън виждаше, че приоритетите в ЦРУ са се променили. Човекът, с когото разглеждаха снимките, имаше сивееща коса, носеше очила без рамки и папийонка. Може би едни ръкавели биха изглеждали на място. Марти стоеше в ъгъла и мълчеше. — Предполагаме, че това е един от тези лагери, така ли?

— Да. Другите са идентифицирани — кимна Райън, а след неговия отговор се чу изсумтяване.

— Така казваш ти, синко.

— Добре. Тези два са активни — този от миналата седмица, а другият от два дни.

— Ами лагер 20, лагера на „Пряко действие“? — попита Кантор.

— Закрит е, след като френските любовници отидоха в него. Видях записа. — Мъжът се усмихна с възхищение. — Както и да е, тук.

Това беше една от редките снимки, направени на дневна светлина и дори бе цветна. На стрелбището до лагера имаше шест души, застанали в редица. Ъгълът на снимане им пречеше да видят дали хората държат оръжие или не.

— Обучение по боравене с оръжие? — предпазливо попита Райън.

— Или това, или пикаят по ред на номерата. — Това беше смешно.

— Чакайте малко. Казахте, че тези снимки са дошли снощи.

— Погледни ъгъла на слънцето — подигравателно каза мъжът.

— О! Рано сутринта.

— Около полунощ наше време. Много добре — отбеляза мъжът. „Аматьори — помисли си той. — Всички смятат, че могат да разчитат снимки от разузнавателни спътници!“ — Не се виждат оръжията, но вижте тези точици светлина ето тук. Това може да бъде слънчева светлина, отразена от изхвърчащи гилзи. Добре. Имаме шест души. Вероятно са от Северна Европа, защото кожата им е толкова светла — вижте този тук със слънчевия загар, ръката му изглежда малко розова, нали? Изглежда, всички са мъже, ако се съди по късите коси и дрехите. Окей, сега въпросът е кои, по дяволите, са те?

— Не са „Пряко действие“ — отговори Марти.

— Откъде знаеш това? — попита Райън.

— Онези, дето бяха заловени, вече не са между нас. Бяха съдени от военен съд и екзекутирани преди две седмици.

— Господи! — Райън се обърна. — Не исках да зная това, Марти.

— Които са пожелали, са имали свещеник. Смятам, че това е правилно от страна на колегите ни. — Спря за миг, а след това продължи: — Оказва се, че френските закони допускат такъв вид съдебно дело при специални обстоятелства. Така че каквото и да сме си мислили през цялото време, всичко е било проведено според уставите. По-добре ли се чувстваш сега?

— Донякъде — призна след кратък размисъл Райън. Може за терористите да не е било много по-различно, но поне е спазен законът, а това беше едно от нещата, които означаваше понятието цивилизация.

— Добре. Двама от тях са пели като канарчета. DGSE са успели да заловят още двама извън Париж — това още не се е появило във вестниците — плюс пълна плевня с оръжие и експлозиви. Може и да не са обезвредени, но са наранени.