Божественият Клавдий (и неговата съпруга Месалина)
- Автор: Грейвс Роберт
- Серия: Клавдий (bg) #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Тодоров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Божественият Клавдий (и неговата съпруга Месалина)». Краткое содержание книги:
Вакханките, все още облечени в леопардовите си кожи, наредих да обесят, цитирайки думите на Телемах от „Одисеята“, когато си отмъщава на развратните прислужнички на Пенелопа:
Обесих ги всички по омировски, по дванадесет на редица, за дебело корабно въже, завързано между две дървета. Краката им бяха на педя от земята, а когато умираха, пак цитирах Омир:
А Силий? И Месалина? Силий изобщо не се опита да се защити; ала когато го разпитах, предаде само фактите, описвайки как е бил съблазнен от Месалина. Настоях:
— Но защо? Искам да знам защо? Наистина ли беше влюбен в нея? Наистина ли ме смяташе за тиран? Наистина ли възнамеряваше да върнеш Републиката, или само да станеш император на мое място?
Той отвърна:
— Трудно ми е да обясня, Цезаре. Може да съм бил омагьосан. Тя ме накара да те мисля за тиран. Плановете ми бяха неопределени. С толкова много от приятелите си разговарях за свободата, че — нали знаеш как става — когато говориш за свободата, всичко ти изглежда страшно лесно. Очакваш всички врати да се разтворят, всички стени да се срутят и всички да викат от радост.
— Искаш ли да пощадя живота ти? Искаш ли да те сложа под опекунството на твоето семейство като безотговорен идиот?
— Искам да умра.
Месалина ми беше написала писмо от Градините. В него ми съобщаваше, че ме обичала както винаги и се надявала да погледна на шегата й снизходително; всъщност тя само искала да подведе Силий, както сме се били споразумели, и ако в необузданото си пиянство е попрекалила с лудориите, да не ставам смешен, да не се сърдя и да не ревнувам. „Нищо не прави мъжа по-омразен и по-грозен в очите на жената от ревността.“ Предадоха ми писмото на трибунала, но Нарцис не ми позволи да отговоря, докато не свършат делата. Написах само: „Получих ти бележката и ще й отдам императорското си внимание в скоро време.“ Каза ми, че докато не съм се уверял в размера на вината й, не бивало да отговарям писмено: не бивало да й давам надежда, че ще избегне смъртното наказание и ще се отърве само с изгнание на някой малък остров.
Отговорът на Месалина на официалното потвърждение за получаването на писмото й представляваше дълго послание, покапано със сълзи, в което ме кореше за студенината, с която съм отвърнал на милите й думи. Правеше пълни признания, както ги наричаше, на многобройните си увлечения, но отричаше да е прелюбодействувала; умоляваше ме в името на децата да й простя и да й дам възможност да започне всичко отначало като вярна и предана съпруга; обещаваше да се превърне в идеален образец на съпружеска вярност за всички римски благороднички, докато свят светува. Получих го, когато съдех Силий.
Нарцис видя сълзите в очите ми и рече:
— Цезаре, не се поддавай. Родената проститутка не може да се промени. Дори и в това писмо не е искрена с тебе.
Отвърнах му:
— Не, няма да се поддам. Човек не може да умре два пъти от същата болест.
Писах й: „Получих ти бележката и ще й отдам вниманието си в скоро време.“
Третото писмо на Месалина пристигна тъкмо когато падаха последните глави. Беше гневно и заплашително. Пишеше, че вече ми била дала всички възможности да се отнеса към нея справедливо и почтено и че ако незабавно не съм й поискал извинение за обидното си, безсърдечно и неблагодарно отношение, щял съм да си тегля последствията; защото нейното търпение вече се изчерпвало. Тя тайно държала в свои ръце верността на всички офицери от преторианците, както и на всичките ми освобожденци освен на Нарцис, а и на по-голяма част от Сената; достатъчно било да каже само една дума, и аз незабавно съм щял да бъда арестуван и да стана прицел на отмъщението й. Нарцис отметна глава и се засмя.
— Е, поне моята вярност към тебе я признава, Цезаре. А сега трябва да отидеш в двореца. Сигурно припадаш от глад. От закуска не си хапнал нищо, нали?
— Но какво да й отговоря?
— Не заслужава да й отговаряш.
Върнахме се в двореца, където ни чакаше вкусна храна. Вермут (препоръчван от Ксенофонт като успокоително средство) и стриди, печена гъска с любимия ми сос от гъби и лук — по рецепта, дадена на майка ми от Береника, майката на Ирод — и задушено телешко с репички, както и гювеч, и ябълкова пита, подправена с мед и карамфил, и пъпеш от Африка. Ядох лакомо, а като свърших, ми се доспа. Казах на Нарцис: