Божественият Клавдий (и неговата съпруга Месалина)

— Но как — ще възкликнете, — нали заръча на преторианците да те насекат на парчета с мечовете си, ако отново се ожениш?

Да, заръчах им. Но това бе, преди да взема онова съдбоносно решение, седнал под кедъра в Градините на Лукул. Защото сега наистина съм твърдо решен, а реша ли нещо веднъж, все едно, че съм го забил с клинец. Зададох на освобожденците си нещо като гатанка: да познаят какви са брачните ми намерения. Всъщност това бе по-скоро на шега, защото вече бях избрал щастливката. Подхванах ги една вечер, подхвърляйки между другото:

— Би трябвало да сторя нещо по-добро за Октавия, а не да я оставям на грижите на освобожденките. Обесих всички прислужнички, които познаваха характера на бедното дете. А от дъщеря ми Антония не бих могъл да очаквам да се грижи за нея: Антония не се чувствува добре, откакто умря собственото й дете.

Вителий се обади:

— Не, малката Октавия се нуждае от истинска майка. Същото е и с Британик, макар че момчетата по-лесно се грижат за себе си.

Не отвърнах, но от това всички присъствуващи разбраха, че замислям да се оженя пак, а понеже знаеха колко лесно бях управляван от Месалина, всеки сметна, че ако той ми намери съпруга, животът му е уреден. Нарцис, Палас и Калист — всеки на свой ред предложи своя кандидатка в първия миг, в който имаха възможност да разговарят с мене насаме. Беше ми много забавно да наблюдавам в каква посока вървят мислите им. Калист си припомни, че Калигула бе принудил един управител на Гърция да се разведе с жена си, Лолия Полина, а сетне сам се бе оженил за нея (това му бе трета жена), защото някой му бе подхвърлил на едно пиршество, че била най-красивата жена в империята: а след това се бе сетил, че този някой съм бил аз. Решил бе, че тъй като Лолия Полина не само не бе погрозняла през изминалите десет години, а дори се бе разхубавила още повече, спокойно можеше да ми я предложи. Стори го още на следния ден. Усмихнах се и обещах да си помисля.

Вторият беше Нарцис. Най-напред ме запита коя ми е предложил Калист, а като му казах: „Лолия Полина“, възкликна, че не била подходяща за мен. Интересували я единствено накитите.

— Не си подава носа навън, без да се накичи най-малко с трийсет хиляди златици в смарагди, рубини или бисери, всеки път все различни, а пък е глупава и упорита като воденичарско муле. Цезаре, единствената жена за теб, както и двамата знаем, е Калпурния. Но ти не можеш да се ожениш за проститутка: ще направи лошо впечатление. Затова ти предлагам да се ожениш формално за някоя благородничка, но да си живееш с Калпурния, както преди да срещнеш Месалина, и да се радваш на истинско щастие до края на живота си.

— А коя предлагаш за формална съпруга?

— Елия Петина. След като ти се разведе с нея, тя пак се омъжи, както знаеш. Наскоро овдовя и остана без средства. Ще й направиш добро, ако я вземеш.

— Ами острият й език, Нарцисе?

— Нещастието я е укротило. Никога вече не ще се осмели да сквернослови така. Ще я предупредя и ще й обясня условията на брака. Ще получава всички почести, дължими й като на твоя съпруга и като майка на дъщеря ти Антония, ще има голям личен доход, но ще трябва да подпише договор, че ще се държи като глухоняма в твое присъствие и не ще те ревнува от Калпурния, Е?