Божественият Клавдий (и неговата съпруга Месалина)

Нарцис изпрати нареждане колата да се върне в Градините: правилата за уличното движение забраняваха да е навън по това време. Месалина разбра, че е победена и се остави да я отведат. Децата бяха изпратени в двореца, но майка й Домиция Лепида, макар отношенията им напоследък да бяха охладнели, смело се качи при нея; иначе Месалина щеше да остане сама с коларя. След това Нарцис нареди на нашия кочияш да кара към дома на Силий. Като наближихме, аз казах:

— Но това тук не е неговият дом? Това е фамилното жилище на Азиниите.

Нарцис ми обясни:

— Месалина го купи частно, когато Азиний Гал бе изпратен на заточение, и го даде на Силий като сватбен подарък. Влез и виж с очите си какво е ставало.

Влязох и видях бъркотията след пиршеството — украсите от лозови листа, бъчвите и жлебовете, маси, преобърнати заедно с храната и мръсните чинии, изпотъпкани розови листа и гирлянди по пода, разкъсани леопардови кожи и вино, разляно навсякъде. Домът беше пуст — останал бе само един стар вратар и двама мъртво пияни любовници, потънали в обятията си в брачното легло. Накарах да ги арестуват. Мъжът беше щабен офицер, на име Монтан, а тя беше собствената племенница на Нарцис, млада омъжена жена с две деца. Но онова, което най-много ме стресна и отчая, беше, че целият дом бе пълен с покъщнина от двореца — не само предмети, които Месалина бе донесла като зестра, когато се оженихме, но древни мебели от семействата на Клавдиите и Юлиите, включително и самите статуи на моите предци, както и семейните маски, долапи и всичко! Не би могло да има по-явно доказателство за намеренията й! Пак се качихме в каляската и тръгнахме към лагера на преторианците. Сега и Нарцис бе унил и смълчан, защото много обичаше племенницата си: но Вителий и Цецина бяха заключили, че за тях ще е по-сигурно да вярват на собствените си очи и едновременно взеха да ме подтикват към отмъщение. Стигнахме до лагера, където цялата преторианска войска беше строена, по нареждане на Нарцис, пред трибунала. Вече се беше стъмнило и трибуналът бе осветен от факли. Покачих се на трибуната и държах кратка реч. Гласът ми беше ясен, но звучеше някак много далечно:

— Преторианци, приятелят ми, покойният цар Ирод Агрипа, който пръв ме препоръча на вас за император, а сетне увеща Сената да одобри избора ви, ми каза последния път, когато го видях жив, а ми го и написа в последното си писмо, да не се доверявам никому, защото никой от околните ми не заслужавал моето доверие. Не взех думите му буквално. Продължих да имам пълно доверие в съпругата си, Валерия Месалина, за която сега знам, че е била проститутка, лъжкиня, крадла, убийца и предателка на Рим. С това не искам да кажа, преторианци, че не вярвам на вас. Вие всъщност сте единствените, на които вярвам. Вие сте войници и изпълнявате дълга си безусловно. Очаквам да застанете зад мене и да потушите заговора, който бившата ми съпруга Месалина и нейният любовник, консулът Гай Силий, са направили да ме убият, под предлог да върнат народните свободи на града. Сенатът е загнил от заговорничене, гнил е като вътрешностите на овена, който принесох днес следобед на божествения Август; не сте виждали по-грозна картина. Срамувам се да ви говоря така, но то е вярно, нали? Помогнете ми да осъдя моите врагове — нашите врагове — и след като Месалина умре, ако пак ме видите да се оженя, позволявам ви да ме насечете на парчета с вашите мечове и да играете с главата ми на топка в баните като с главата на Сеян. Три пъти женен, и трите пъти нещастно! Е, какво ще кажете, момчета? Никой от другите ми приятели не желае да ми отговори направо.