Божественият Клавдий (и неговата съпруга Месалина)
- Автор: Грейвс Роберт
- Серия: Клавдий (bg) #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Тодоров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Божественият Клавдий (и неговата съпруга Месалина)». Краткое содержание книги:
— Добре тогава, главнокомандуващи за един ден Нарцисе. Кажи на Гета, че по нареждане на лекаря трябва да остана на легло до утре. Почакай. Коя дата сме? Пети септември? Ето ти заповедта. Покажи я на офицерите и незабавно ги прати в Рим с войниците им, да арестуват всички на сватбеното пиршество. Без насилия, освен при самоотбрана. Тъй им кажи. Извести преторианците, че идвам, очаквам да ми останат верни и верността им не ще остане невъзнаградена.
Осемнадесет мили има от Остия до Рим, но войниците ги взели за час и половина с бързи двуколки. Пристигнали в момента, когато пиршеството се разтурвало. Причина за това станал един конник, Ветий Валент, любовник на Месалина, преди Силий да се появи на сцената, към когото тя все още била благосклонна. Пирът бил стигнал до онази фаза, когато първата възбуда от виното е попреминала и всеки започва да се чувствува изморен и объркан. Погледите се насочили към Ветий Валент: той прегръщал един вечнозелен дъб, който растял пред къщата, и разговарял с някаква въображаема дриада, скрита в него. Дриадата, както личало, била влюбена във Ветий и шепнешком го канела на среща на върха на дървото. Той най-сетне склонил да се качи и накарал приятелите си да образуват пирамида, та да се изкатери до първите големи клони. Пирамидата се разпаднала на два пъти сред бурни смехове, но Ветий упорствувал и на третия път яхнал клона. Оттам бавно и с опасност за живота си взел да се катери все по-нагоре и по-нагоре, докато изчезнал в гъстите листа на върха. Всички стояли, вперили очи натам, да видят какво ще последва. Очакването било изпълнено с нетърпение, защото Ветий имаше силно чувство за хумор. Скоро той взел да подражава влюбените викове на дриадата, взел да издава звуци като шумни целувки и да ахка развълнувано. А после се умълчал, докато отдолу взели да подвикват:
— Ветий, Ветий, какво правиш?
— Разглеждам света. Това е най-добрата наблюдателница в Рим. Дриадата е седнала на скута ми и ми показва по-интересните места; не ме смущавайте. Да, ето Сената. Глупаво момиче, знам го много добре! А онова там е Колчестър! Не грешиш ли? Та от това дърво не се вижда чак до Колчестър. Имаш пред вид лагера на преторианците. Не, наистина е Колчестър, бога ми. Виждам името, изписано на една табела, и брити със сини лица обикалят наоколо. А това какво е? Какво правят? Не, не вярвам! Какво, обожават Клавдий като бог ли?
Последвало подражание на моя глас:
— Но защо, искам да знам защо? Нямате кого другиго да обожавате ли? Нима другите богове не искат да прекосят морето? Не ги виня. Самият аз прекарах тежка морска болест, когато го минавах.
Слушателите на Ветий били възхитени. Когато пак замълчал, подвикнали отново:
— Ветий, Ветий! А сега какво правиш?
Отвърнал, пак с моя глас:
— Първо на първо, ако не искам, няма да отговоря. Не можете да ме принудите. Аз съм свободен човек, нали така? Всъщност съм един от най-свободните хора в Рим.
— О, кажи ни, Ветий!
— Гледайте, гледайте! Хиляди фурии и змии! Пусни ме, дриадо, пусни ме веднага. Не, не, друг път. Горе ръцете, дриадо!
— Какво става, Ветий?
— Спасявайте се. Току-що видях ужасна гледка. Не, стойте! Троге, Прокуле, помогнете ми първо да сляза! Но всички други бягайте да се спасявате!
— Какво? Какво?
— Страхотна буря се носи откъм Остия! Спасявайте се!
И тълпата наистина се разпръснала. Със смехове и писъци, начело с младоженката и младоженеца, те се втурнали от градината към улицата, миг преди войниците ми да се спуснат връз тях. Месалина се измъкнала, измъкнал се и Силий, но войниците задържали около двеста от гостите, а сетне още петдесетина, които се препъвали пиянски към домовете си. Месалина се придружавала само от трима души. Отначало с нея вървели около двадесетина, но още щом се вдигнала тревогата за наближаването на преторианците, те я изоставили. Преминала пеша през града, докато стигнала Градините на Лукул, а междувременно изтрезняла напълно. Решила незабавно да тръгне към Остия и отново да се опита да ме омае с хубостта си — дотогава всякога бе успявала, — но за подкрепление да вземе и децата. Била все още боса, в дрехите си на вакханка, което извиквало подигравки и присмех по улицата. Изпратила една от прислужничките си в двореца да вземе децата, сандали, някои украшения и чиста дреха. Каква е била любовта между нея и Силий проличава от това, че са се разделили още при първия знак на опасността. Месалина се приготвила да го жертвува на моя гняв, а Силий отишъл на Форума, да подхване съдийската си работа, все едно, че нищо не било станало. Достатъчно пиян бил да си въобрази, че ще може да се престори на невинен, а когато офицерите дошли да го арестуват, казал им да не го закачат, че бил зает. В отговор му сложили белезниците и го повели към лагера.