Божественият Клавдий (и неговата съпруга Месалина)
- Автор: Грейвс Роберт
- Серия: Клавдий (bg) #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Тодоров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Божественият Клавдий (и неговата съпруга Месалина)». Краткое содержание книги:
— Тази вечер повече не мога да мисля. Уморен съм. Оставям ти да ръководиш нещата до утре сутринта. Предполагам, че ще трябва да известим онази нещастна жена да се яви тук утре сутринта и да отговори на обвиненията. Обещах на Вибидия да я съдя справедливо.
Нарцис не отвърна. Легнах да спя.
Нарцис кимнал на офицера-преторианец:
— Заповед на императора. Ще отидеш с шестима войници в павилиона, в Градините на Лукул, и там ще екзекутираш господарката Валерия Месалина, разведената съпруга на императора.
А после предупредил Евод да избърза пред преторианците и да предупреди Месалина, че идват, като по този начин й даде възможност да се самоубие. Ако се самоубиела, което сигурно щяла да стори, аз не трябвало да научавам за незаконната му заповед. Евод я намерил просната на земята в павилиона, разтърсвана от ридания. Майка й била коленичила край нея. Месалина рекла, без да вдигне очи:
— О, любими Клавдий, толкова съм нещастна и тъй ме е срам!
Евод се засмял:
— Грешиш, господарке. Императорът спи в двореца, заповядал е никой да не го тревожи. Преди да си легне, нареди на преторианския командир да дойде тук и да ти отреже хубавата главичка. Това са точните му думи, господарко. „Отрежете й главата и я набучете на края на копието.“ Изтичах да те предупредя. Ако си толкова смела, колкото си и хубава, господарке, съветвам те да свършиш, преди да са дошли. Донесох ти тази кама, в случай че нямаш друга подръка.
Домиция Лепида се обадила:
— Няма надежда, мое бедно мило дете; не можеш да се отървеш. Единственото почтено нещо, което ти остава сега, е да вземеш камата му и да се промушиш.
— Това не е вярно — заплакала Месалина. — Клавдий никога не ще се осмели да се отърве от мен по този начин. Това го е измислил Нарцис. Отдавна трябваше да го убия, този Нарцис. Злобен, омразен Нарцис!
Отвън по каменната настилка се чули тежки стъпки.
— Стой! На оръжие!
Вратата се отворила с трясък и офицерът застанал на нея, очертан на нощното небе, със скръстени ръце. Не казал нито дума.
Месалина изпищяла, като го видяла, и сграбчила камата от Евод. Страхливо опипала острието и върха й. Евод се подиграл:
— Нима ще караш войниците да те чакат, докато намеря точило да ти я подостря?
Домиция Лепида промълвила:
— Събери смелост, дете. Няма де те заболи, ако я забиеш бързо.
Офицерът бавно отпуснал ръце: дясната му ръка посегнала към дръжката на меча. Месалина допряла върха на камата първо до гърлото, а после до гърдите си.
— О, не мога, мамо! Страх ме е!
Офицерът бил извадил меча от ножницата. Направил три големи крачки напред и я промушил.
Глава 30
Ксенофонт ми даде още една доза от „Олимпийската смес“, преди да заспя, и приятното чувство, което бе започнало да изчезва по време на вечерята, ме освежи. Събудих се изведнъж — невнимателен роб бе изпуснал купчина чинии, — прозях се високо и се извиних на компанията за неприличното си държане на трапезата.
— Няма нищо, Цезаре! — викнаха в един глас. Забелязах, че всички изглеждат уплашени. Нечисти дела и нечиста съвест. — Да не сте сипали отрова във виното ми, докато съм спал? — пошегувах се.
— Опазили ни боговете, Цезаре! — възмутиха се те.
— Нарцисе, какъв беше смисълът на оная колчестърска шега на Ветий Валент? Нещо, че бритите ме почитали като бог?
Нарцис рече:
— Не беше само шега, Цезаре. Всъщност ти сигурно знаеш, че един храм в Колчестър е посветен на бог Клавдий Август. Там те боготворят от началото на лятото. Само че аз едва сега го научих.
— Значи, затова се усещам толкова странно. Превръщам се в бог! Но как е станало? Помня, че писах на Осторий и санкционирах построяването и посвещаването на един храм в Колчестър на бога Август в благодарност за победата, която дари на римските войски на британския остров.
— Тогава сигурно, Цезаре, Осторий е направил обичайната грешка да разбере под „Август“ теб самия особено след като си споменал за победата, дарена от Август на римските войски в Британия. Божественият Август определя границата до Ламанш и неговото име не означава нищо за британците, сравнено с твоето. Местното население там говори за тебе с дълбока религиозна почит. Съчинили са стихове за твоите светкавици и мълнии, за магическите мъгли и злите духове, за твоите гърбави чудовища и за чудовищата ти със змии вместо носове. От политическа гледна точка Осторий е бил напълно прав, като ти е посветил храма. Но съжалявам, че го е сторил без твоето съгласие и, предполагам, против желанието ти.
— Е, значи, сега съм бог, тъй ли? — повторих. — Ирод Агрипа все ми повтаряше, че ще умра като божество, а пък аз му отвръщах, че говори глупости. Грешката, струва ми се, е вече непоправима, как смяташ, Нарцисе?