Божественият Клавдий (и неговата съпруга Месалина)
- Автор: Грейвс Роберт
- Серия: Клавдий (bg) #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Тодоров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Божественият Клавдий (и неговата съпруга Месалина)». Краткое содержание книги:
Междувременно при мен дойдоха Вителий и Цецина (колега от второто ми консулство), които ме бяха придружили до Остия и след приношението отидоха да посетят приятели на другия край на града. Разказах им накратко за случилото се и заявих, че се връщам в Рим: очаквах да ме подкрепят и да бъдат свидетели на безпристрастието, с което раздавам правосъдие на виновните, все едно с какъв ранг или обществено положение са те. Олимпийският ефект на опиата все още не ме оставяше. Говорех бавно, свързано и както ми се струваше, разумно. Отначало Вителий и Цецина не отговаряха, а изразяваха само удивление и тревога. Когато ги запитвах какво мислят за цялата работа, Вителий издаваше удивени и ужасени възклицания като например:
— Наистина ли ти казаха това? О, колко ужасно! Какво долно предателство! — а Цецина му пригласяше.
Съобщиха за пристигането на държавната колесница и Нарцис, комуто бях наредил да напише обвинителния акт срещу Месалина и който се бе постарал да разпита прислугата, за да направи списъка на прелюбодеянията колкото може по-пълен, се показа като храбрец и верен служител.
— Цезаре, моля те, съобщи на благородните си приятели кой съм за днес и ми позволи да седна в твоята кола. Докато господарят Вителий и Цецина не изкажат откровено мнението си и докато не престанат да издават възклицания, които могат да се сметнат както за осъдителни към жена ти, тъй също осъдителни за обвинителите й, мой дълг като командир на преторианците е да стоя край тебе.
Радвам се, че дойде. Докато пътувахме към града, взех да разправям на Вителий за хитрините на Месалина и колко много съм я обичал, и как подло ме е заблуждавала. Той въздъхна дълбоко и рече:
— Човек трябва да е камък, за да не се разтопи пред нейната хубост.
Говорих му и за децата, а Цецина и Вителий въздъхнаха в един глас:
— Бедните, милите дечица! Не бива да се оставят да страдат.
Единственото, което би могло да се сметне за истинското им мнение, бе възклицанието на Вителий:
— Почти не е възможно за човек, който е изпитвал към Месалина възхищението и нежността, каквито аз съм чувствувал, да повярва на тези отвратителни обвинения, та дори и хиляда сигурни свидетели да се закълнат, че са истински.
А когато Цецина се съгласи с него:
— О, в какъв лош и мъчен свят живеем!
Очакваше ги неприятна изненада.
Срещу ни в здрача се зададоха две коли. Едната беше каляска, теглена от бели коне, а в нея седеше Вибидия, най-възрастната и най-почитана от девиците-весталки, моя скъпа приятелка. Зад каляската следваше кола с голямо жълто „Л“, изписано на нея, една от колите в Градините на Лукул, които се използуваха за пренасяне на тор и боклук. Там бяха Месалина и децата. Нарцис осъзна положението мигновено: очите му бяха по-силни от моите и веднага спря колесницата ни.
— Весталката Вибидия идва да те посрещне, Цезаре — рече той. — Ще те моли да простиш на Месалина. Вибидия е мила старица, много я уважавам, но, за бога, не й давай прибързани обещания. Не забравяй как чудовищно се отнесоха с тебе и помни, че Месалина и Силий са предатели на Рим. Бъди учтив с Вибидия, на всяка цена, но не се издавай с нищо. Ето обвинителния акт. Погледни го, прочети имената. Погледни единадесетия обвиняем — Мнестер. Нима ще простиш това? А Цезоний, какво ще кажеш за Цезоний? Какво мислиш за жена, която може да има връзки със същество като него?
Поех пергамента и докато слизаше от нашата кола. Нарцис прошепна нещо в ухото на Вителий. Не знам какво е било, но то накара Вителий да мълчи, докато го нямаше Нарцис. Четях обвиненията на светлината на фенера, а Нарцис изтича по пътя да посрещне Вибидия и Месалина, която също беше слязла и вървеше към него. Месалина бе изтрезняла: повика ме нежно отдалече:
— Здравей, Клавдий! Какво глупаво момиче съм аз! Да не повярваш просто!
За пръв път глухотата ми беше от полза. Нито познах гласа й, нито чух какво казва. Нарцис поздрави Вибидия учтиво, но не позволи на Месалина да ме наближи. Месалина взе да кълне, заплю го в лицето и се опита да се промъкне, но той нареди на двамина от подофицерите, които бяха с него, да я върнат в колата й и да я придружат до града. Месалина крещеше, сякаш я убиваха или насилваха; вдигнах очи от пергамента и запитах какво става, Вителий каза:
— Някаква жена от тълпата. Обзета от родилни болки, както разбирам от виковете й.