Милениум. Мъжете, които мразеха жените. Книга 1
- Автор: Ларссон Стиг
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Мъжете, които мразеха жените. Книга 1». Краткое содержание книги:
Богатият индустриалец Хенрик Вангер предлага на Микаел Блумквист едногодишен договор срещу огромен хонорар, ако успее да разгадае мистерията с изчезването на любимата му племенница Хариет. Микаел Блумквист е разследващ журналист, разкрил ред скандални случаи и несправедливо осъден за клевета заради написана от него изобличителна статия срещу могъщ шведски финансов магнат. Заедно със суперхакера Лисбет Саландер — млада, кльощава, татуирана и регистрирана като психопатка, сега работеща в детективска агенция, попадат в кръговрат от динамични събития и драматични изпитания, в свят на семейна омраза и финансови скандали, в който бродят убийци-психопати.
Трилогията с 12 милиона читатели разказва за един действителен свят на аморални финансови сфери, на екстремистки заговори и на изкривено правосъдие.
Този път остана четири седмици. Животът им навлезе в определен ритъм. Ставаха сутрин в осем, закусваха и разговаряха около час. След това Микаел работеше усилено до късно следобед, после се разхождаха навън и разговаряха. Лисбет прекарваше по-голямата част от деня в леглото, като или четеше книги, или сърфираше по интернет през ADSL модема на Микаел. Стараеше се да не пречи на Микаел денем. Вечеряха доста късно, след което Лисбет поемаше инициативата в свои ръце, караше го да я последва до спалнята и успяваше да спечели и завладее цялото му внимание.
За Лисбет това преживяване бе първата истинска почивка през целия ѝ живот.
Криптирано електронно писмо от еrika.berger@millenium.se до mikael.blomkvist@millennium.se:
Здравей, М. Вече е официално. Яне Далман напусна. Ще започва работа във „Финансмагасинет Монопол“ след три седмици. Направих каквото искаше и не казах нищо. Всички в редакцията се правят на маймуни.
П.С. Поне изглежда, че се забавляват. Преди няколко дни Хенри и Лота разиграха караница и дори се замеряха с разни неща. Поднасяха Далман толкова настървено, че не разбирам как не се досети, че всичко е наужким.
От mikael.blomkvist@millennium.se
До еrika.berger@millenium.se:
Пожелай му успех и го остави да напусне. Но заключи шкафа със сребърния сервиз. Целувки и прегръдки. М.
От еrika.berger@millenium.se
До mikael.blomkvist@millennium.se:
Аз ще остана без секретар две седмици преди следващият брой да излезе, а разследващият ми журналист си седи в Сандхамн и отказва да разговаря с мен. Мике, моля ти се на колене. Можеш ли да дойдеш да ми помогнеш? Ерика
От mikael.blomkvist@millennium.se
До еrika.berger@millenium.se:
Трябва да удържиш фронта още няколко седмици, след това всичко ще се оправи. Подготви се, че декемврийският брой ще е по-различен от всичко, което сме правили. Моята статия ще е около четирийсет страници. М.
От еrika.berger@millenium.se
До mikael.blomkvist@millennium.se:
Четирийсет СТРАНИЦИ! Ти да не си изперкал!?
От mikael.blomkvist@millennium.se
До еrika.berger@millenium.se:
Това ще бъде тематична притурка. Имам нужда от още три седмици. Можеш ли да направиш следните неща: 1) да регистрираш издателство с името „Милениум“; 2) да се сдобиеш с ISBN номер; 3) да помолиш Кристер да създаде красиво лого за новото ни книжно издателство и 4) да намериш добра печатница, която бързо и евтино да може да отпечата книги джобен формат. А и между другото, ще се нуждаем от финансови средства за отпечатването на първата ни книга. Целувка. Микаел
От еrika.berger@millenium.se
До mikael.blomkvist@millennium.se:
Тематична притурка. Издателство. Пари. Yes master[148]. Има ли още нещо, което искаш да направя? Да танцувам гола по улица „Слусплан“[149]? Е.
П.С. Предполагам, че знаеш какво правиш. Но какво да правя аз с Далман?
От mikael.blomkvist@millennium.se
До еrika.berger@millenium.se:
Нищо. Остави го да си тръгне. „Монопол“ няма да съществува още дълго. Отпечатай повече статии от журналисти на свободна практика в този брой и назначи нов редакционен секретар, по дяволите. М.
П.С. С удоволствие бих те гледал да танцуваш гола на улица „Слусплан“. D.S
От еrika.berger@millenium.se
До mikael.blomkvist@millennium.se:
Площада на Слусен – in your dreams[150]. Но ние винаги сме решавали заедно кого да назначим. Рики
От mikael.blomkvist@millennium.se
До еrika.berger@millenium.se:
И винаги сме били на едно и също мнение. Така ще бъде и сега, когото и да избереш. Ще заковем Венерстрьом. Това е. Просто ме остави да завърша статията на спокойствие. М.
В НАЧАЛОТО НА ОКТОМВРИ Лисбет Саландер прочете кратко съобщение в интернет изданието на „Хедестадс курирен“ и осведоми Микаел за него. Изабела Вангер бе починала след кратко боледуване. Съобщението бе публикувано от опечалената ѝ дъщеря Хариет Вангер, която всички смятаха за мъртва години наред.
Криптирано електронно писмо от еrika.berger@millenium.se до mikael.blomkvist@millennium.se:
Здравей, Микаел!
Хариет Вангер ме посети в редакцията днес. Обади ми се пет минути преди да дойде и ме свари напълно неподготвена. Красива жена с елегантно облекло и студен поглед.
Посети ме, за да ми съобщи, че ще заеме мястото на Мартин Вангер като заместник на Хенрик в Управителния съвет. Тя бе много учтива и ме увери, че концернът „Вангер“ не възнамерява да наруши споразумението ни. Даже напротив, фамилията напълно заставала зад поетите от Хенрик задължения към вестника. Помоли ме да я разведа из редакцията и се поинтересува от мнението ми при така създалата се ситуация.
Казах ѝ истината. Че не усещам твърда почва под краката си, че ти си забранил да те посетя в Сандхамн и че не знам върху какво работиш, с изключение на факта, че според теб така ще заковеш Венерстрьом. (Предположих, че мога да ѝ доверя това. Тя все пак е член на Управителния съвет.) Тя вдигна вежди, усмихна се и ме попита дали се съмнявам, че ще успееш да го постигнеш. Как би могъл човек да отговори на подобен въпрос? Отвърнах ѝ, че щях да съм много по-спокойна, ако знаех с какво точно се занимаваш. Е, то се знае, че ти имам пълно доверие, но направо ме подлудяваш.