Милениум. Мъжете, които мразеха жените. Книга 1
- Автор: Ларссон Стиг
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Мъжете, които мразеха жените. Книга 1». Краткое содержание книги:
Богатият индустриалец Хенрик Вангер предлага на Микаел Блумквист едногодишен договор срещу огромен хонорар, ако успее да разгадае мистерията с изчезването на любимата му племенница Хариет. Микаел Блумквист е разследващ журналист, разкрил ред скандални случаи и несправедливо осъден за клевета заради написана от него изобличителна статия срещу могъщ шведски финансов магнат. Заедно със суперхакера Лисбет Саландер — млада, кльощава, татуирана и регистрирана като психопатка, сега работеща в детективска агенция, попадат в кръговрат от динамични събития и драматични изпитания, в свят на семейна омраза и финансови скандали, в който бродят убийци-психопати.
Трилогията с 12 милиона читатели разказва за един действителен свят на аморални финансови сфери, на екстремистки заговори и на изкривено правосъдие.
– Моля те, Микаел, на този твърд диск са събрани кореспонденция, електронни писма, договори, пътни документи от последните десет години и Бог знае още какво. Аз не съм запленена до такава степен от Венерстрьом, че да си напълня главата с шест гигабайта глупости. Прочетох малко, най-вече от чисто любопитство, и констатирах, че е престъпник.
– Окей. Тя забременява през 1997 година. Когато предявява претенции за компенсация, адвокатът му наема човек, който да я убеди да направи аборт. Предполагам, че идеята е била да ѝ предложат голяма сума пари, но тя не проявява интерес. Тогава наемникът натиска главата ѝ в пълна с вода вана, докато тя не се съгласява да остави Венерстрьом на мира. И изметът Венерстрьом разказва всичко това на адвоката си в електронно писмо. Вярно, че е криптирано, но все пак… Явно интелектът не е отличителен белег на тази компания.
– Какво става с момичето?
– Прави аборт. Венерстрьом е доволен.
Лисбет Саландер остана мълчалива в продължение на десет минути. Погледът ѝ изведнъж бе помътнял.
– Още един мъж, който мрази жените – промърмори тя накрая.
Микаел не я чу.
Тя взе компактдисковете с информация и през следващите няколко дни прочете внимателно електронната кореспонденция на Венерстрьом, както и някои други документи. Лисбет лежеше в леглото с лаптопа си в скута и размишляваше над необикновената империя на Венерстрьом, докато Микаел продължаваше да работи.
Изведнъж ѝ бе хрумнала чудата мисъл, която вече не ѝ излизаше от ума. Най-странно от всичко обаче ѝ беше, че не се бе сетила по-рано.
В КРАЯ НА ОКТОМВРИ Микаел разпечата една страница и изключи компютъра още в единайсет сутринта. Качи се горе при Лисбет и мълчаливо ѝ подаде голям куп листове. След това заспа. Тя го събуди вечерта и сподели забележките си по текста.
Малко след два часа през нощта Микаел направи едно последно копие на текста си.
На следващия ден пусна кепенците на прозорците на къщата и заключи. Почивката на Лисбет приключи. Върнаха се заедно в Стокхолм.
ПРЕДИ ДА ПРИСТИГНАТ в Стокхолм, Микаел реши да обсъди с Лисбет един деликатен въпрос. Той го повдигна, докато пиеха кафе от картонени чаши на лодката ваксхолсбот[151].
– Трябва да решим какво да разкажа на Ерика. Тя ще откаже да публикува статията ми, ако не ѝ обясня как съм се сдобил с материала.
Ерика Бергер. Дългогодишната любовница на Микаел и главен редактор на вестника. Лисбет никога не се беше срещала с нея, а и не бе сигурна, че иска да го направи. За нея тя бе един вид неопределен дразнител в живота ѝ.
– Какво знае тя за мен?
– Нищо – той въздъхна. – Всъщност аз отбягвам Ерика още от лятото. Не намерих сили да ѝ разакажа за случилото се в Хедестад, защото ужасно се срамувам. Тя е много разстроена заради липсата на достатъчно информация от моя страна. Ерика, разбира се, знае, че бях в Сандхамн, за да напиша тази статия, но няма ни най-малка представа за съдържанието ѝ.
– Хм.
– След няколко часа ще ѝ представя черновата, в резултат на което ще бъда подложен на изключително задълбочен кръстосан разпит. Въпросът е какво да ѝ кажа.
– А ти какво искаш да ѝ кажеш?
– Истината.
Лисбет сбърчи вежди.
– Лисбет, с Ерика почти постоянно се караме. Вече ни е като навик. Но разчитаме безпрекословно един на друг. Тя е изключително точна. Ти си източник на информация. По-скоро би умряла, отколкото да те издаде.
– На колко души още ще се наложи да разкажеш?
– Само на нея. Ще отнесем тайната ти в гроба. Но аз няма да я разкрия на Ерика, ако ти не го желаеш. Но не възнамерявам и да я лъжа, като си измисля някой несъществуващ източник.
Лисбет размишлява чак докато ги свалиха до Гранд хотел. Анализ на последствията. Накрая неохотно позволи на Микаел да я запознае с Ерика. Той включи мобилния си телефон и позвъни.
ЕРИКА БЕРГЕР ПОЛУЧИ обаждането на Микаел насред обедната си среща с Малин Ериксон, която възнамеряваше да назначи на поста редакционен секретар. Малин бе двайсет и девет годишна и от пет години работеше на различни места по заместване. Не бе имала постоянна работа и вече бе загубила надежда, че някога ще получи такава. Ерика не беше публикувала обява за мястото; за Малин Ериксон ѝ бе казал неин стар познат от един ежеседмичник. Тя ѝ бе позвънила през последния ѝ работен ден и я бе попитала дали се интересува от назначение в „Милениум“.
– Става въпрос за три месеца – каза Ерика. – Но ако се справяш, ще те назначим на щат.
– Дочух слухове, че „Милениум“ ще бъде закрит.
Ерика Берегр се усмихна.