Милениум. Мъжете, които мразеха жените. Книга 1
- Автор: Ларссон Стиг
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Мъжете, които мразеха жените. Книга 1». Краткое содержание книги:
Богатият индустриалец Хенрик Вангер предлага на Микаел Блумквист едногодишен договор срещу огромен хонорар, ако успее да разгадае мистерията с изчезването на любимата му племенница Хариет. Микаел Блумквист е разследващ журналист, разкрил ред скандални случаи и несправедливо осъден за клевета заради написана от него изобличителна статия срещу могъщ шведски финансов магнат. Заедно със суперхакера Лисбет Саландер — млада, кльощава, татуирана и регистрирана като психопатка, сега работеща в детективска агенция, попадат в кръговрат от динамични събития и драматични изпитания, в свят на семейна омраза и финансови скандали, в който бродят убийци-психопати.
Трилогията с 12 милиона читатели разказва за един действителен свят на аморални финансови сфери, на екстремистки заговори и на изкривено правосъдие.
– Окей, значи съм параноик. Преди три месеца „Милениум“ закупи статия от журналист на свободна практика. Една седмица преди отпечатването ѝ Сьодер публикува почти идентично разследване. Ставаше дума за същата история за производител на мобилни телефони, който се бе опитал да потули доклад, че използват дефектен компонент, който би могъл да доведе до късо съединение.
– Чувам те. Но такива неща се случват. Говорил ли си с Ерика?
– Не, нея все още я няма. Ще се прибере следващата седмица.
– Не прави нищо. Ще ти се обадя по-късно – рече Микаел и затвори телефона.
– Проблем ли има? – попита Лисбет Саландер.
– „Милениум“ – рече Микаел. – Трябва да изляза за малко. Искаш ли да дойдеш с мен?
РЕДАКЦИЯТА БЕ ПУСТА в четири часа сутринта. На Лисбет Саландер ѝ отне три минути да разбие паролата на компютъра на Яне Далман и още две, за да прехвърли съдържанието му на лаптопа на Микаел.
По-голямата част от електронните писма обаче се намираха на личния лаптоп на Яне Далман, до който нямаха достъп. Но благодарение на стационарния му компютър в редакцията на „Милениум“ Лисбет Саландер откри, че Далман разполага с два електронни адреса: работен, на сървъра на „Милениум“, и личен в – хотмейл. Отне ѝ шест минути да проникне в него и да свали кореспонденцията му от последната година. Пет минути по-късно Микаел разполагаше с доказателства, че Яне Далман бе донасял информация за състоянието на „Милениум“ и бе осведомявал редактора на „Финансмагасинет Монопол“ за всички статии, които Ерика Бергер планираше да публикува в отделните броеве. Шпионажът продължаваше поне от миналата есен.
Те изключиха компютрите, върнаха се в апартамента на Микаел и поспаха няколко часа. Той позвъни на Кристер Малм около десет часа сутринта.
– Имам доказателства, че Далман работи за Венерстрьом.
– Знаех си. Окей, още днес ще уволня тази проклета свиня.
– Недей. Не прави нищо.
– Нищо?
– Крестер, довери ми се. Докога продължава отпуската на Далман?
– Трябва да се върне на работа в понеделник.
– Колко от служителите са в редакцията днес?
– Хм, половината.
– Можеш ли да свикаш среща за два часà. Не им казвай за какво става въпрос. Тръгвам към вас.
КРАЙ ЗАСЕДАТЕЛНАТА МАСА пред Микаел седяха шест души. Кристер Малм изглеждаше уморен. Хенри Кортез – отскоро влюбен по онзи уникален за двайсет и четири годишните начин. Моника Нилсон бе цялата в очакване – Кристер Малм не им бе казал нито дума за характера на срещата, но тя работеше тук от достатъчно дълго време, за да знае, че се бе случило нещо необичайно. Освен това беше ядосана, че не бе в течение на нещата. Единствено назначената на половин щат Ингела Оскарсон си беше същата. Тя работеше два дни седмично и отговаряше за административните въпроси и регистъра с абонати. Не бе изглеждала истински отпочинала, откакто стана майка преди две години. Имаше още един служител, който работеше на половин щат, и това бе Лота Карим. Нейният договор беше идентичен с този на Хенри Кортез. Тя току-що се бе върнала от отпуска. Кристер бе успял да мобилизира и Сони Магнусон, който също трябваше да почива.
Микаел поздрави всички, след което се извини за отсъствието си през последната година.
– Нито аз, нито Кристер успяхме да обсъдим с Ерика повода, който ни събра днес, но в този случай мога да ви уверя, че говоря и от нейно име. Днес трябва да решим бъдещето на „Милениум“.
Той направи пауза и изчака думите му да достигнат до съзнанието им. Не последваха въпроси.
– Последната година бе тежка. Изненадан съм, че никой от вас не реши да си потърси работа някъде другаде. За мен това означава, че или сте напълно луди, или изключително лоялни и по някаква причина ви харесва да работите точно за този вестник. Затова смятам да сваля картите на масата и да ви помоля да впрегнем сили за последен път.
– За последен път – повтори Моника Нилсон. – Звучи, сякаш възнамеряваш да закриеш вестника.
– Точно така – отвърна Микаел. – След като се върне на работа, Ерика ще свика среща, на която ще ни съобщи лошата новина, че „Милениум“ ще спре да излиза до Коледа и че всички сме уволнени.
Сред присъстващите настана безпокойство. Дори Кристер Малм за миг помисли, че Микаел говори сериозно. След това всички забелязаха доволната му усмивка.
– През есента ще играете двойна игра. Работата е там, че нашият любим секретар Яне Далман заработва допълнително като информатор на Ханс-Ерик Венерстрьом. Следователно врагът през цялото време е информиран за случващото се в редакцията и това обяснява доста от ударите, които получихме през изминалата година. Ти, Сони, също го изпита на гърба си, когато една част от позитивно настроените към нас рекламодатели внезапно се отдръпнаха.