Милениум. Мъжете, които мразеха жените. Книга 1
- Автор: Ларссон Стиг
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Мъжете, които мразеха жените. Книга 1». Краткое содержание книги:
Богатият индустриалец Хенрик Вангер предлага на Микаел Блумквист едногодишен договор срещу огромен хонорар, ако успее да разгадае мистерията с изчезването на любимата му племенница Хариет. Микаел Блумквист е разследващ журналист, разкрил ред скандални случаи и несправедливо осъден за клевета заради написана от него изобличителна статия срещу могъщ шведски финансов магнат. Заедно със суперхакера Лисбет Саландер — млада, кльощава, татуирана и регистрирана като психопатка, сега работеща в детективска агенция, попадат в кръговрат от динамични събития и драматични изпитания, в свят на семейна омраза и финансови скандали, в който бродят убийци-психопати.
Трилогията с 12 милиона читатели разказва за един действителен свят на аморални финансови сфери, на екстремистки заговори и на изкривено правосъдие.
– Не бива да вярваш на слухове.
– Този Далман, когото ще заместя…– Малин Еркисон се поколеба. – Той започва работа в един от вестниците на Ханс-Ерик Венерстрьом…
Ерика кимна.
– Едва ли е тайна за някого от бранша, че сме в конфликт с Венерстрьом. Той не обича служителите на „Милениум“.
– Тоест, ако приема работата, ще попадна в тази категория.
– Да, има голяма вероятност.
– Но Далман получи работа във „Финансмагасинет“?
– Може да се каже, че по този начин Венерстрьом се отблагодарява на Далман за различни услуги, които той извърши за него. Проявяваш ли все още интерес?
Малин Ериксон се замисли за миг. След това кимна.
– Кога искате да започна?
Микаел позвъни точно в този момент и прекъсна интервюто за работа.
ЕРИКА ИЗПОЛЗВА СОБСТВЕНИТЕ си ключове, за да влезе в апартамента на Микаел. Предстоеше им да се срещнат на живо за първи път след краткото му посещение в редакцията около Мидсъмър. Ерика отиде в дневната, където завари една анорексично слаба девойка, облечена с кожено яке. Тя седеше на дивана с качени върху масата крака. В началото Ерика си помисли, че момичето е около петнайсетгодишно, но после го погледна в очите и разбра, че греши. Тя продължаваше да наблюдава това привидение, когато при тях се появи Микаел с кана кафе и сладкиши.
Микаел и Ерика се огледаха взаимно.
– Прости ми, че се държах толкова ужасно – рече Микаел.
Ерика сведе глава настрани. Микаел се бе променил. Изглеждаше изтощен; беше по-слаб, отколкото си го спомняше. В очите му се четеше срам и в първата секунда не искаше да я погледне. Тя се загледа във врата му. Там имаше една поизбеляла, но ясно различима ивица.
– Отбягвах те. Това е дълга история и аз не се гордея с ролята си в нея. Но за това по-късно. Сега искам да ти представя тази млада дама. Ерика, това е Лисбет Саландер. Лисбет, Ерика Бергер – главен редактор на „Милениум“ и моя най-добра приятелка.
Лисбет огледа елегантното ѝ облекло и самоуверената ѝ стойка и след десетина секунди реши, че Ерика Бергер най-вероятно няма да се превърне в нейната най-добра приятелка.
СРЕЩАТА ПРОДЪЛЖИ пет часа. Ерика позвъни на два пъти, за да отмени други уговорки. В продължение на един час чете части от черновата на книгата, която Микаел ѝ бе дал. Имаше хиляди въпроси, но осъзна, че щяха да му трябват две седмици, за да отговори на всичките. Най-важното в случая бе черновата, която тя най-накрая остави. Ако дори частичка от включените в текста твърдения бяха верни, то ситуацията коренно щеше да се промени.
Ерика погледна Микаел. Тя никога не се бе съмнявала в честността му, но за секунда ѝ се зави свят. Зачуди се дали не се бе побъркал покрай аферата Венерстрьом и дали всичко това не беше плод на фантазията му. В този миг Микаел извади два кашона разпечатани материали. Ерика пребледня. Тя естествено искаше да разбере как се бе сдобил с тях.
Отне му доста дълго време да я убеди, че странната девойка, която не бе продумала по време на срещата, разполагаше с неограничен достъп до компютъра на Ханс-Ерик Венерстрьом. И не само до неговия – няколко пъти бе проникнала в компютрите на адвокатите му и най-близките му сътрудници.
Спонтанната реакция на Ерика бе, че не биха могли да използват материала, защото е придобит по незаконен път.
Но нещата не стояха така. Микаел отбеляза, че те не са длъжни да дават обяснения как са се сдобили с доказателствата. Можеха съвсем спокойно да разполагат с източник на информация, който на свой ред бе имал достъп до компютъра на Венерстрьом и бе копирал съдържанието на твърдия му диск върху компактдискове.
Накрая Ерика осъзна с какво оръжие разполага. Тя бе изтощена. Имаше още въпроси, но не знаеше откъде да започне. Затова се отпусна на дивана и махна с ръце.
– Микаел, какво се случи в Хедестад?
Лисбет Саландер мигом вдигна глава. Микаел остана дълго мълчалив. Отговори на въпроса ѝ с въпрос.
– А как мина срещата на Управителния съвет?
– Тя удържа на думата си.
– Рики, знам, че си разстроена, защото се покрих и все си намирах извинение да не ти разкажа. Двамата с теб никога не сме имали тайни един от друг и изведнъж аз нямам сили да ти разкажа за последните шест месеца от живота си.
Ерика погледна Микаел в очите. Тя го познаваше като петте си пръста и съзря в погледа му нещо невиждано досега – той я гледаше умолително. Помоли я да не го пита. Тя отвори уста и го погледна безпомощно. Лисбет Саландер наблюдаваше равнодушно тихия им разговор.
– Толкова ли е ужасно?
– Повече от ужасно. Страхувах се неистово от този разговор. Обещавам да ти разкажа, но ми трябваха няколко месеца да потисна емоциите си и да се успокоя, погълнат изцяло от Венерстрьом… Все още не съм готов. Ще съм щастлив, ако го научиш от Хариет.