Милениум. Мъжете, които мразеха жените. Книга 1
- Автор: Ларссон Стиг
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Мъжете, които мразеха жените. Книга 1». Краткое содержание книги:
Богатият индустриалец Хенрик Вангер предлага на Микаел Блумквист едногодишен договор срещу огромен хонорар, ако успее да разгадае мистерията с изчезването на любимата му племенница Хариет. Микаел Блумквист е разследващ журналист, разкрил ред скандални случаи и несправедливо осъден за клевета заради написана от него изобличителна статия срещу могъщ шведски финансов магнат. Заедно със суперхакера Лисбет Саландер — млада, кльощава, татуирана и регистрирана като психопатка, сега работеща в детективска агенция, попадат в кръговрат от динамични събития и драматични изпитания, в свят на семейна омраза и финансови скандали, в който бродят убийци-психопати.
Трилогията с 12 милиона читатели разказва за един действителен свят на аморални финансови сфери, на екстремистки заговори и на изкривено правосъдие.
През следващите два часа те съставиха сценарий и разпределиха ролите помежду си.
СЛЕД СРЕЩАТА МИКАЕЛ пи кафе с Кристер Малм в „Ява“ до „Хорнгатспукелн“[147].
– Кристер, много е важно да посрещнеш Ерика още на Арланда и да я осведомиш за ситуацията. Трябва да я убедиш да се съгласи да участва. Доколкото я познавам, ще иска веднага да реши проблема с Далман. Не бива да го позволяваш. Венерстрьом не трябва да разбере абсолютно нищо, за да не успее да скрие някое доказателство.
– Добре.
– И се погрижи Ерика да не използва електронната си поща, докато не инсталира програмата за криптиране PGP и не се научи да я използва. С помощта на Далман Венерстрьом най-вероятно чете цялата ни кореспонденция. Искам ти и всички останали служители на редакцията да инсталирате тази програма. Нека изглежда съвсем естествено. Ще ти дам името на компютърен консултант, който ще дойде да провери вътрешната ни мрежа и всички компютри. Остави го да инсталира програмата, сякаш това е нещо напълно нормално.
– Ще направя всичко, което е необходимо, Микаел. А ти с какво се занимаваш в момента?
– Венерстрьом. Искам да го закова на вратата на някоя плевня.
– Как?
– Sorry. Това засега е тайна. Нека кажем, че разполагам с материал, пред който предишните ни разкрития са като развлекателно четиво.
Кристер Малм изглеждаше притеснен.
– Винаги съм ти вярвал, Микаел. Означава ли това, че ти ми нямаш доверие?
Микаел се разсмя.
– Не, но в момента извършвам доста тежки престъпления, които могат да ми докарат две години затвор. Това ще рече, че методите на разследването ми не са напълно законни… Играя по правилата на Венерстрьом. Не искам да забърквам по никой начин нито теб, нито Ерика, нито когото и да било от служителите на „Милениум“.
– Имаш уникалната способност винаги да ме изправяш на нокти.
– Спокойно. Предай на Ерика, че тази история има огромни мащаби. Огромни.
– Тя ще иска да знае с какво си се захванал…
Микаел се замисли за миг. След това се усмихна.
– Можеш да ѝ предадеш, че напролет, когато зад гърба ми сключи тайно договор с Хенрик Вангер, тя ми даде ясно да разбера, че понастоящем аз съм един обикновен смъртен журналист на свободна практика, който вече не е част от Управителния съвет и няма думата при определянето на политиката на „Милениум“. Това, на свой ред, означава, че вече не съм задължен да я информирам за каквото и да било. Но обещавам, че ако се държи добре, първа ще научи за какво става въпрос.
Кристер Малм изведнъж избухна в смях.
– Тя ще побеснее – констатира той развеселено.
МИКАЕЛ ЗНАЕШЕ, че не бе напълно искрен с Кристер Малм. Той съзнателно отбягваше Ерика. Най-естествено би било да се свърже с нея и да сподели всичко, което бе научил. Но той не искаше да разговаря с Ерика. Поне дузина пъти беше стоял с мобилния телефон в ръка и бе избирал номера ѝ, но всеки път бе прекъсвал.
Знаеше къде се крие проблемът. Не можеше да я погледне в очите.
От журналистическа гледна точка бе непростимо, че се съгласи да участва в потулването на историята в Хедестад. Нямаше ни най-малка представа как можеше да ѝ обясни, без да я излъже, а ако имаше нещо, което той никога не би искал да направи, то е да излъже Ерика Бергер.
Най-вече обаче не искаше да се сблъсква с този проблем точно сега, когато отново бе решил да се захване с Венерстрьом. Затова отложи срещата си с Ерика, изключи мобилния си телефон и се въздържаше да говори с нея. Но знаеше, че това не може да продължава безкрайно.
ВЕДНАГА СЛЕД КРАЯ НА СРЕЩАТА Микаел замина за къщата си в Сандхамн, в която не бе стъпвал от година. Носеше със себе си два кашона изпринтен материал и компактдисковете, които бе получил от Лисбет Саландер. Зареди се с храна, затвори се вътре, пусна лаптопа си и започна да пише. Всеки ден си правеше кратка разходка, купуваше вестници и пазаруваше. Пристанището все още бе пълно с платноходки, а младежите, които бяха взели назаем лодките на бащите си, седяха както обикновено в бара „Дюкарбарен“ и се напиваха до несвяст. Микаел бе сляп за околния свят. Той практически не ставаше от компютъра от момента на събуждането си сутрин, докато не се строполеше напълно отмалял в леглото вечер.
Криптирано електронно писмо от главния редактор Erika.berger@millenium.se до отговорния редактор mikael.blomkvist@millennium.se, който в момента е в отпуска:
Микаел, трябва да знам какво се случва, за Бога! Върнах се в редакцията след края на отпуската си и заварих пълен хаос. Разбрах за Яне Далман и двойната му игра. Мартин Вангер е мъртъв. Хариет Вангер е жива. Какво се случва в Хедебю? Къде си ти? Има ли някаква история? Защо не си вдигаш мобилния? Е.