Милениум. Мъжете, които мразеха жените. Книга 1

Трето, в момента в живота ми цари пълен хаос, но що се отнася до мен, теб и „Милениум“, всичко си е постарому. Вярвай ми. Целувка. Микаел

П.С. Ще ви запозная при първа възможност. Срещата с нея определено ще те наведе на размисъл.

КОГАТО ЛИСБЕТ САЛАНДЕР пристигна в Сандхамн, завари Микаел Блумквист брадясал, с хлътнали очи. Той я прегърна набързо и я помоли да сложи кафе и да изчака, докато довърши нещо в статията си.

Лисбет разгледа къщата му и веднага установи, че се чувства като у дома си. Хижата се намираше на самия кей, така че водата бе на два метра от входната врата. Тя бе само шест на пет метра, но с толкова висок таван, че имаше място за полуетажа с легло, до който водеше спираловидна стълба. Можеше да стои там в цял ръст, на Микаел му се налагаше леко да се наведе. Тя огледа леглото и констатира, че бе достатъчно широко, за да побере и двамата.

Точно до входната врата имаше голям прозорец, който гледаше към водата. Там бе разположена кухненската маса на Микаел, която му служеше и за бюро. До нея стоеше етажерка с компактдискова уредба и голяма колекция дискове на Елвис Пресли и хардрок изпълнители. Тази музика не бе точно по вкуса на Лисбет.

В един от ъглите бе иззидана камина от сапунен камък със стъклена вратичка. Освен гореспоменатите мебели в къщата имаше само още стенен шкаф за дрехи и кухненска мивка, която служеше и като умивалник. Тя се намираше зад една завеса за баня. До мивката имаше малко прозорче, обърнато към двора. Под спираловидната стълба бе отделено малко пространство за биологична тоалетна. Цялата къща бе обзаведена като каюта на лодка с хитро замислени чекмеджета.

В доклада си за Микаел Блумквист Лисбет бе констатирала, че той беше ремонтирал къщата и бе измайсторил сам цялото обзавеждане. Тя беше стигнала до този извод благодарение на коментара на негов познат, който след гостуването си в Сандхамн му бе изпратил писмо по електронната поща, където изразяваше възторга си от сръчността на Микаел. Къщата блестеше от чистота, бе скромно обзаведена, почти спартански. Тя разбра защо я обичаше толкова.

Отне ѝ два часа да успее да разсее Микаел до такава степен, че той спря отчаяно компютъра, избръсна се и я заведе на разходка, за да ѝ покаже Сандхамн. Бе дъждовно и ветровито и те веднага се отбиха в кръчмата. Микаел ѝ разказа какво бе написал, а Лисбет му даде компактдиск с нова информация от компютъра на Венерстрьом.

След това го завлече обратно вкъщи до леглото, успя да го съблече и да го разсее още повече. Събуди се посред нощ, защото усети, че бе сама в постелята. Погледна надолу и го видя да седи приведен над компютъра си. Тя лежа дълго и го съзерцаваше, подпряла глава на дланта си. Той изглеждаше щастлив и тя самата изведнъж изпита удовлетворение от живота.

ЛИСБЕТ ОСТАНА САМО пет дни, след което се прибра в Стокхолм, след като Драган Армански ѝ се обади за една спешна работа. Тя ѝ посвети единайсет дни, докладва и отново замина за Сандхамн. Купчината изпринтени листове до лаптопа на Микаел Блумквист беше пораснала.