Адвокати и престъпници
- Автор: Лат Мими
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Адвокати и престъпници». Краткое содержание книги:
— Ще се погрижа Ан да се разведе с теб и да те остави без стотинка! — изръмжа Диксън.
— След което здраво място няма да ти остане, плъх такъв! — отвърна Чарлс и тръгна към вратата.
— Върни ми документа! — извика Диксън.
— Как не — усмихна се подигравателно Чарлс и затръшна вратата зад гърба си.
Гари отвори вратата, на красивото му лице се беше изписало нетърпение.
— Защо се забави толкова?
— Трябваше да си събера нещата — започна Мадлин и изведнъж млъкна, усетила, че се оправдава.
— Не обичам да те чакам — оплака се той. — Това мачка самочувствието ми…
— Нима не се радваш да ме видиш? — вдигна вежди тя. — В крайна сметка ти настоя да дойда, нали?
— Не настоявам никога и за нищо — хладно отвърна той.
— Хей! — изгледа го внимателно тя. — Вечерта започва зле. Или сменяме системата, или си тръгвам. Днес вече получих порцията си нерви…
— Права си — внезапно се усмихна той. — Извинявай, скъпа… — Ръцете му се разтвориха за прегръдка, устните му докоснаха бузата й.
Макар и все още скована, тя бавно се отпусна в силните му ръце. Топлият му дъх бързо стопи леда в душата й. Устните му се плъзнаха надолу, към деколтето на тънката блузка, главата й неволно отскочи назад.
— Прости ми — промърмори той. — Разстроих се, защото видях, че Филип остана да те чака в службата.
— О, Гари! — прегърна го тя. — Филип просто искаше да научи какво е станало на делото. При шумни процеси това е наша практика. — На лицето й се появи възбудена усмивка. — Да беше видял претъпканата зала и тълпите репортери! Истински цирк!
— Няма смисъл да ми напомняш — промърмори той. — Всички знаем, че водиш най-интересното дело на годината.
Тя рязко се отдръпна.
На лицето му се появи усмивка, очите му станаха топли.
— На мен обаче изобщо не ми пука за разни дела! Важното е, че моето момиче е тук! Защо не облечеш нещо по-удобно? Например моя копринен халат. През това време ще сложа да се варят спагети и ще ти поднеса чаша вино.
— Това би било чудесно — въздъхна със задоволство тя.
— Ела тук — рече той и я притегли към себе си. Целувката им беше страстна и продължителна. Сърцето на Мадлин се разтуптя и тя усети как остава без дъх.
Ръцете му пробягаха по гърба й, после се спряха върху гърдите й. Зърната й моментално се втвърдиха.
— Искаш ли да вечеряме по-късно? — промърмори той.
— Да — прошепна тя и устните им отново се сляха.
Прегърнати, двамата бавно се насочиха към масата в средата на кухнята. Възбуденото му тяло плътно се притискаше в нейното. Ръцете му измъкнаха жакетчето, преметнато върху лакътя й, после нетърпеливо вдигнаха роклята. Едната му ръка ловко започна да смъква чорапите й, другата нежно докосваше голото бедро. Пръстите му се плъзнаха под тънкия ластик на бикините, от устата й излетя възбуден стон. Устните му покриха щръкналото зърно на гърдата й, стонът се превърна в протяжен вопъл…
Ръцете му полудяха. Бикините отлетяха встрани, безнадеждно разкъсани. Устата му жадно се впи в нейната, джинсите се разделиха с тялото му неусетно, със смайваща ловкост. Мадлин усети голотата му и възбудата й нарасна. Ръцете й сграбчиха тениската му и я вдигнаха нагоре, въздишката на задоволство излетя от гърдите й едва когато усети голата му кожа.
— Гари! — осъзна се с мъка тя. — Трябва да си сложиш нещо!
— Бил съм само с теб, скъпа, кълна ти се!…
Преди да каже каквото и да било, тя усети как тазът й се повдига нагоре и той прониква в нея с цялата си сила.
— О! — простена тя, а краката й се увиха около кръста му. Ръцете му обхванаха задните й части, тласъците му станаха дълбоки и влудяващо чувствени. — Искам го, Гари! — изкрещя тя. — Искам го целия! Толкова е хубаво!
Той неочаквано я вдигна на ръце, членът му пулсираше дълбоко в нея. Понесе я към спалнята, положи я по очи и мина зад нея.
— Недей, Гари! — едва се осъзна тя. — Боли ме!
— Спокойно, отпусни се — промърмори той. — Няма да те боли, обещавам…
Тя направи безуспешен опит да се освободи.
— Моля те, скъпа — дишаше в тила й той. — Много искам да го направя!…
— Гари, аз…
— Отпусни се. Няма да мърдам, докато не свикнеш…
— Не, моля те! Не искам…
— Но аз искам! — извика той, очевидно изгубил търпение. После потъна в нея докрай.
Колкото повече викаше тя, толкова по-дълбоко проникваше в ануса й той. Ръцете му я сковаваха в желязна прегръдка, тя не беше в състояние дори да помръдне. Имаше чувството, че тялото й се разкъсва на две, болката беше непоносима.