Триумфът на червилата
- Автор: Бушнелл Кэндес
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Триумфът на червилата». Краткое содержание книги:
Героините в новия й брилянтен роман „Триумфът на червилата“ — Уенди, Нико и Виктори — са Кари, Саманта, Миранда и Шарлот, но след десет години. Днес те вече не търсят своя Тузар, а сами се превръщат в него. Три способни и властни дами в мъжкия свят на бизнеса, устремени към върха му — със своите амбиции, възходи и падения, тайни желания, морални дилеми. Три „мъжки момичета“, които са и нежни, и чувствителни, понякога раними, но винаги оцеляват…
Три силни жени, които знаят, че всеки триумф има своята цена…
А ТЕ ВИНАГИ СИ ПЛАЩАТ СМЕТКИТЕ!
И въпреки протестите си той бе приел чека. А когато го бе погледнал, очите му се бяха разширили при вида на цифрата. После го бе сгънал и преспокойно го бе прибрал в джоба си.
— Сигурна ли си, че не искаш още едно? Заради доброто старо време?
— Не, Кърби, но ти благодаря. Не смятам, че идеята е особено добра!
После бе излязла и бързо бе поела по коридора към асансьора, като си мислеше, че вижда тази обстановка за последен път. Слава богу!
Отпусна се назад в седалката си. И от този момент нататък надали някога щеше да преживее хубав секс! Да си позволи ли грам самосъжаление? Може би. Може би някой ден ще си позволи. Но не сега. Голяма работа, секс! Какво толкова! Да не би да е мъж, подвластен на онази си работа, а?! Та тя е жена, за бога, и е свободна!
Телефонът й зазвъня.
Текстово съобщение от Виктори: „Аз съм с Уенди. Кога възнамеряваш да се появиш?“
Нико се усмихна и написа отговор: „След 2 минути.“
„Вади шампанското! Ние ще дойдем след 20!“
Филмът на Уенди Хийли е истински хит! Така твърдяха всички. И по този въпрос две мнения нямаше. Реакцията на публиката го потвърждаваше. А публиката на премиерите на филмите в Ню Йорк бе най-благодатната в света. И най-показателната. Всички бяха ръкопляскали и викали възторжено през цялото време, докато течаха финалните надписи. А после, на коктейла в хотел „Маритайм“, всички бяха в разкошно настроение, като че ли фактът, че са точно тук, за тях бе най-голямото щастие на света. И това бе поредният знак, че филмът ще се превърне в хит. По всеобщо мнение, ако лентата не ставала, хората оставали десетина минути, а после се разотивали. Така твърдеше Уенди. Била е в подобни ситуации достатъчно често, за да е наясно.
Трите стояха в офиса на Нико замаяни от щастие, радостни заради успеха на Уенди.
— Важното е да продължиш да играеш играта! — отбеляза мъдро Виктори. — И да не ти пука, ако се опитват да те изхвърлят. Такива хора винаги ще има.
Подаде бутилката с шампанско „Дом Периньон“ на Нико, която го разля в три елегантни чаши. Да, за президента на „Сплач-Върнър“ само най-доброто!
— Да, и винаги ще се опитват! Но нас няма да успеят да изхвърлят! — отбеляза тя.
— Тук си напълно права! — кимна Уенди и вдигна чашата си.
— Селдън се държа просто великолепно! — отбеляза Виктори. — Много ми хареса как на партито стоеше до теб през цялото време, как ти носеше питиетата и как те остави да разговаряш с всички, които минаваха наоколо, без да демонстрира липса на увереност, нито пък да се опитва да се меси с умни приказки! — След тези думи тя се насочи към стъклената врата и я плъзна встрани. — О, Нико! Страхотна тераса си имаш!
— Да, знам — кимна Нико.
Чувстваше се леко неудобно заради терасата. Всъщност чувстваше се неудобно заради целия си офис. Беше огромен, с вграден бар покрай едната стена — наследство от Майк, което тя бе решила да запази. Освен това си имаше и собствена тераса. Малко късче от рая на тридесет и втория етаж, което гледаше към Сентрал парк и изисканите сгради на Пето авеню, както и към извисяващите се като стрели постройки в центъра на града, подобни на могъща гора. В сградата на консорциума „Сплач-Върнър“ имаше осем офиса с тераси — и тя бе единствената жена сред тях.
Виктори излезе на терасата. Уенди я последва. Нико се забави малко на прага, заглеждайки се в приятелките си. Снегът около главите им блестеше като ореол. Внезапно усети, че се изпълва с щастие. Щастието я обгърна и я понесе на крилете си като птица. После се спря в гърлото й и накрая излетя като радостна въздишка.
Уенди вдигна чашата си и възкликна:
— За нас! — А после, като се загледа в ширналите се пред очите им небостъргачи, допълни: — Нали знаете какво казват хората? Този град е истинска джунгла! Но ние властваме в нея. За наши триумф!
— Да, момичета! — намеси се Нико, присъединявайки се към тях. Разтвори ръце, като че искаше да прегърне целия град, и извика: — Да пием за триумфа на червилата!