Триумфът на червилата
- Автор: Бушнелл Кэндес
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Триумфът на червилата». Краткое содержание книги:
Героините в новия й брилянтен роман „Триумфът на червилата“ — Уенди, Нико и Виктори — са Кари, Саманта, Миранда и Шарлот, но след десет години. Днес те вече не търсят своя Тузар, а сами се превръщат в него. Три способни и властни дами в мъжкия свят на бизнеса, устремени към върха му — със своите амбиции, възходи и падения, тайни желания, морални дилеми. Три „мъжки момичета“, които са и нежни, и чувствителни, понякога раними, но винаги оцеляват…
Три силни жени, които знаят, че всеки триумф има своята цена…
А ТЕ ВИНАГИ СИ ПЛАЩАТ СМЕТКИТЕ!
— Казвал съм й хиляди пъти, че ако иска да се издигне, трябва да действа точно като теб — продължи Майк, докато вземаше палтото си.
Тези думи очевидно бяха предназначени да прозвучат като обида, но Нико реши да не ги възприема така.
— Много мило! — изрече тя, сякаш се бе почувствала поласкана.
— Във всеки случай — продължаваше Майк, докато пъхаше ръце в ръкавите на палтото си, — наистина трябва да ти благодаря! Ти ми отвори очите за важните неща в живота! Нали именно вие, жените, обичате да казвате — важното са връзките, а не кариерата?! Това с кариерата е истинска глупост! Кариерите са за кретените! Когато се замисля как се излагах… какво ли не давах от себе си, за да доставя удоволствие на Виктор Матрик… — Сведе очи към Наталия и сложи собственически ръка върху рамото й. — Нали така, скъпа?
— Може би — прошепна Наталия и погледна първо него, а после Нико. — Но според мен най-добре е човек да се опита да има и двете!
„Да, момичето се опитва да не обижда нито един от шефовете си!“ — констатира веднага Нико.
— Е, добре. Още веднъж приемете моите поздравления! — каза на глас.
Загледа се след тях, докато излизаха от магазина. Горкото момиче! Да бъде принудено да се омъжва за Майк Харнес! Та той е истински грубиян! Ще трябва да се запознае по-добре с тази Наталия. Надяваше се да е добра в работата си. Ако е така, лично ще се заеме да й помогне. След като ще се жени за Майк, хлапето заслужава и нещо добро в живота си!
— Да опаковам ли тази вратовръзка, а после да ви я изпратя? — попита учтиво продавачът, който вече държеше сребриста вратовръзка, сгъната в блестяща кафява кутийка.
— Да, моля! Би било много любезно от ваша страна! — кимна Нико и усети, че денят й отново започва да се подобрява.
„Боже, колко са суетни хората!“ — помисли си Нико. Беше седем вечерта и колата й бе попаднала в плетеница от возила, опитващи се да вземат завоя от Седмо авеню към Петдесет и четвърта улица и кинотеатър „Зигфелд“, където щеше да се състои премиерата на филма на Уенди. Напрежението, излъчващо се от останалите коли, беше буквално осезаемо — стресът да завършиш работния си ден с посещение на филмова премиера, да трябва да се преобличаш в официално облекло, да си търсиш транспорт, а после идваха и тълпите пред кинотеатъра (възпирани единствено от полицейските барикади, поставени от двете страни на улицата), надяващи се да зърнат с очите си истинска филмова звезда (това ли е най-великият спомен, който хората отнасяха в гроба си — че са видели Джени Кадин на живо?!), да не говорим пък за фотографите и пиарките с вечните си папки с машинки, длъжни автоматично да различават онези, които са някой, от другите, които са никой…
Колата спря в малкото празно пространство пред кинотеатъра и Нико бързо излезе. Сведе глава и бързо премина покрай тълпата, вмъквайки се в една странична врата. Беше решила напълно да избегне срещата с червения килим. През последните шест месеца все повече си даваше сметка, че изобщо не държи да бъде публична личност. Не се нуждаеше от това. Президентът и изпълнителен директор на „Върнър пъбликейшънс“ би трябвало да бъде леко мистериозна, мъглява фигура, която рядко се появява по вестниците. Пък и това бе вечерта на Уенди. Фотографите си имаха да снимат по-важни личности от нея.
— Нико О’Нийли? — обърна се към нея млада жена в черен костюм и слушалки на главата.
— Да — усмихна се любезно Нико.
— Запазили сме специално място за вас на реда, където е Уенди Хийли. Мисля, че съпругът ви е вече там.
— Благодаря ви! — кимна Нико и тръгна след младата жена по пътеката между редовете.
Точно в средата имаше цяла редица места, на чиито гърбове бяха залепени надписи „Хийли“. В единия край седеше Шейн, точно до Тайлър и Магда, която пък седеше до нейната мила Катрина (страхотна жена ще стане с това лице!), до която пък седеше Сеймор, който се пъчеше с новата си вратовръзка. Магда и Катрина бяха с новите си пухкави шапки. Вече бяха добри приятелки — и двете с понита и еднакви шапки. Нико се радваше за тях. Надяваше се завинаги да си останат приятелки. От дясната страна на Сеймор имаше още три празни места. До него ще седне тя, а до нея Виктори и Лин. Хвърли поглед към другия край на реда. От двете страни на Шейн също имаше по едно празно място, което означаваше, че Селдън ще трябва да седи до Шейн! Глупости! Просто Уенди ще седне между тях! И след като се успокои, че всичко й е ясно, Нико зае мястото си до Сеймор.
— Здрасти! — прошепна му тя.