Триумфът на червилата

— Довиждане, миличка! — усмихна й се майка й. — До довечера!

После се облегна облекчено назад. Беше само на косъм! Как можа да допусне този риск?! Неправилна преценка на ситуацията, точно така! Никога не трябва да го допуска! Огромна грешка! Затова веднага трябва да изкорени тази грешка! Да я потъпче!

Колата тръгна бавно по тясната уличка в квартала Уест Вилидж. По десния тротоар Нико зърна Шейн Хийли, крачещ заедно с две от децата на Уенди — Магда и Тайлър. Те бяха и негови деца, естествено, но Нико ги възприемаше единствено като деца на Уенди, особено на фона на всичките мръсотии, които й беше сервирал Шейн. Да й вземе децата! Жалко човече! Слава богу, че Уенди бе измислила как да го смаже! Бе измислила перфектното разрешение!

— Димитри! — извика тя с присвити очи. — Би ли спрял за малко, ако обичаш? Видях един мой познат.

Колата спря и когато Шейн се изравни с нея, Нико свали прозореца.

— Здравей, Шейн! — изрече хладно тя и му се усмихна надменно. И преди той да успее да каже каквото и да било, тя вдигна матираното стъкло и изчезна от погледа му. Да, знаеше, че постъпката й е детинска, но въпреки това си струваше. На Шейн трябваше непрекъснато да бъде напомняно, че вече нищо няма да му се размине. И че всички приятели на Уенди го наблюдават!

След като се погрижи за този дребен, но приятен проблем, колата продължи през Уест Вилидж и навлезе в магистралата Уест Сайд. Река Хъдсън излъчваше същото убито сиво като небето, но иначе беше странно успокояваща. Радваше се, че има възможност всеки ден да минава покрай реката на път за работа, и никога не забравяше да я погледне. Имаше си конкретни точки, които наблюдаваше: асфалтирания парк, където хората караха колела и ролери; грозната синя постройка от ламарина, където градът затваряше конфискуваните коли; кеят Челси, където Катрина яздеше; а после, зад ъгъла, вдясно, поредицата билбордове. Първият беше за компания, предлагаща малки складове — крайно безвкусна реклама. Но сега, когато колата зави, я очакваше изненада. Вместо старата безвкусица зърна гигантско изображение на Виктори Форд — Виктори изглеждаше зашеметяващо с голямата си бяла шапка като тази, която носеше и Катрина, излизаше от лимузина и беше погледнала встрани, към камерата, с тези свои изумителни бадемовидни очи. И какво изражение само! Позираща за фотографите, като че ли току-що бе завладяла целия свят! Отдолу се виждаше надпис: „Виктори Форд — изживейте я!“ А долу вдясно, три точки: пастелно розова, синя и зелена, следвани от логото на „Хъкабийс“. Ето я и нея, извисяваща се над целия свят! Триумфите на Виктори открай време си бяха вълнуващи, но точно този доставяше особена наслада на Нико, защото именно тя бе подпомогнала сделката между Виктори Форд и „Хъкабийс“, а в мисълта не само да имаш страхотни идеи, но и да притежаваш потенциала да ги осъществяваш, имаше нещо особено приятно!