Триумфът на червилата

„Боже, та това е по-интересно и от филм!“ — усмихна се на себе си Нико.

Селдън продължаваше да хвърля крадешком погледи на Шейн… Май наистина се канеше да се намеси. Да, ето че се привежда. И изрича нещо, което й заприлича на: „Хей, приятел!“ — универсален мъжки поздрав. Сега Шейн няма начин да не го погледне. Селдън се опитва да се държи приятелски… Протяга ръка. Шейн трябва да я поеме. А после Селдън се привежда и казва нещо на Тайлър. И, о, чудо! Тайлър автоматично забравя превземките си! Селдън прави някаква смешна гримаса и Тайлър се разсмива. Шейн изглежда съсипан, обаче сега Селдън казва нещо на него, очевидно опитвайки се да го предразположи. „Браво на Селдън!“ — помисли си Нико и се облегна назад в стола си. Радваше се, че той поема контрол над нещата и че се старае да постъпва правилно. Може пък в крайна сметка нещата между Уенди и Селдън да се получат! Във всеки случай Уенди определено заслужава най-сетне малко щастие и в личния си живот!

Светлините в салона постепенно изгаснаха. Хората се умълчаха. А после се включи прожектор и ето я и Уенди, забързана по пътеката към сцената. Някой й подава микрофон и тя тръгна нагоре по стъпалата към подиума.

Хората започват да ръкопляскат. Отначало лекичко, а после с все по-нарастващ ентусиазъм. Но те я обичат! Обичта на публиката към Уенди беше осезаема! Тук бяха не само звезди и хора от върховете на бизнеса, но и екипът й заедно със семействата си. Те я обожаваха — тази жена, която бе помогнала на толкова много хора да реализират мечтите си! В продължение на няколко секунди Уенди остана в центъра на прожекторите, усмихната и кимаща към всички. „Позира перфектно!“ — каза си Нико. А после прочисти гърлото си, всички се засмяха и аплодисментите стихнаха.

— Добър вечер на всички! Аз съм Уенди Хийли и съм президент на „Парадор Пикчърс“. За мен е огромно удоволствие да приветствам всички ви с добре дошли на премиерата на „Парцаливите пилигрими“! Този филм е… най-сетне завършен! — (Думите й предизвикаха смях, изпълнен с много разбиране.) — Той е плод на десетгодишните усилия и на любовта на стотици хора, хора, които никога не се отказаха от мечтата си да видят тази удивителна история някой ден на екрана…

„Колко красива изглежда Уенди!“ — помисли си Нико и плъзна поглед към края на реда. Шейн седеше смръщен като буреносен облак, а Селдън, с тази негова ново изправена дълга коса, съзерцаваше Уенди с неприкрита гордост. После Шейн погледна раздразнено към Селдън. Ха, твърде лошо за него! Защото горкичкият Шейн бе започнал да губи привлекателността си! Лицето му беше зачервено и подпухнало, но нищо чудно това да се дължеше на поредната козметична процедура, нещо като лазерен пилинг. Точно в този момент в залата отново избухнаха ръкопляскания и Уенди слезе от сцената и се насочи нагоре по пътеката към мястото си, като на всеки няколко крачки спираше, за да целуне или да се ръкува с някого. После вдигна глава и улови погледа на Нико. Нико й помаха и вдигна ръка, подсказвайки й, че й стиска палци.