![Лицето [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/7/6/3/liceto-bg-download.jpg)
Лицето [bg]
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Колибри“
- ISBN: 978-619-150-156-4
- Переводчик: Стоянка Илчева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Лицето [bg]». Краткое содержание книги:
Преди Итън да успее да проговори, мъртвият Дъни престана да е Дъни и се превърна отново в гълъби, в експлозия от блестящи крила, устремени право към огромната елха. Те не се гмурнаха в бодливите клонки, а в сребърния и аления блясък на украшенията, вече не птици, а само сенките на птици. Засенчиха за миг лъскавите повърхности и после изчезнаха.
Похитителят беше хванал здраво полупарализирания Фрик за ризата на врата и го влачеше по пода на гаража. Момчето наблюдаваше как вратата на асансьора се отдалечава.
Молох бе грабнал ключове за кола от таблото на стената, където над всяка връзка имаше етикет с марката, модела и годината на производство на автомобила. Той действаше с такава увереност, сякаш бе живял години наред в Палацо Роспо.
Помпата с безценното лекарство за астма също се отдалечаваше от Фрик. Беше се откачила от колана му и той се опита да я хване при падането, но ръцете му бяха като от желе.
Молох можеше да е побъркан или просто злодей. Но Фрик не можеше да си представи за какво точно го издирваше иранската тайна полиция.
Той бе познал страха през десетгодишния си живот. Всъщност страхът бе почти постоянно с него. Ала разновидността, която го съпътстваше от толкова отдавна, с тихото си постоянство наподобяваше кълването на малки птички и не мажеше да се сравни със сегашния ужас. Тревогата, че отсъствията на баща му ще станат още по-дълги и ще се проточат с години, като тези на майка му. Глождещото опасение, че ще си остане завинаги същият недорасъл сополанко, какъвто беше сега, че никога няма да разбере какво да направи с живота си или какво ще излезе от него и че дори в старостта си ще бъде най-вече синът на Чанинг Манхайм, Лицето. Докато Молох го влачеше от оранжерията към гаража, неистов и неизпитван досега страх изпълваше сърцето му, пълзеше по тялото му и разтърсваше душата му. Фрик се беше вцепенил от неописуем ужас.
Молох можеше да използва за измъкване която си поиска кола от колекцията от по-старите класически модели, струващи стотици хиляди долари. Обаче той избра една по-нова кола, любимата на Фрик — черешовия буик супер 8, 1951 г., с хромирани декоративни перки и крила на калниците.
Той стовари Фрик на предната седалка до шофьора, затръшна вратата, обиколи бързо буика и седна зад волана. Запали двигателя от раз, защото всяка кола в колекцията се поддържаше в идеално състояние.
Явно на ангелите хранители не можеше да се разчита, когато си натясно. Непознатият от телефона и без това не приличаше кой знае колко на ангел — твърде особен на вид, внушаващ страх и с много тъжен поглед.
Молох излезе на заден ход от мястото за паркиране и Фрик се замисли какво ли е станало с господин Труман. Сигурно беше убит. Когато се съсредоточи над тази мисъл, Фрик откри, че въпреки парализиращия спрей той може да плаче.
Още докато тичаше по стълбите към горния гараж, Итън чу рева на двигател и усети миризмата на изгорели газове.
Буикът беше готов да изхвърчи по изходната рампа, където вратата на гаража вече се отваряше и не след дълго щеше да е готова да го пропусне.
Човек зад волана. Само един. Без съучастници на задната седалка. Явно няма и друг, който да стреля в гаража.
Колата беше обърната откъм страната на пътника и тичащият към нея Итън забеляза чорлавата глава на Фрик, която беше опряна на предния страничен прозорец. Лицето на момчето не се виждаше, но главата му се клатушкаше като на човек в безсъзнание.
Итън за малко не успя да настигна буика, преди вратата да се отвори напълно. В този момент колата подскочи на рампата към изхода с такава скорост, че никой не би могъл да я настигне.
Итън спря, зае поза за стрелба, застанал с лице към целта си, свил лявото си коляно и балансиращ с десния си крак, и стисна оръжието с две ръце. Стреля три пъти, като се целеше ниско, да не би някой рикошет да попадне във Фрик. Стараеше се да улучи задната гума от страната на пътника.
Калникът покриваше почти половината от колелото и само малка част от гумата оставаше открита. Първият куршум удари в метал, вторият изобщо не попадна в колата, но третият уцели гумата.
Буикът се килна назад и настрани, но продължи да се движи все още твърде бързо, за да може Итън да го настигне. Пляс-пляс-пляс, пляскането на разкъсаната от куршума гума придружаваше шума при изкачването на рампата.
Настилката от кварцит създаваше добро сцепление както при сухо време, така и в дъждовно, но задните гуми на буика забуксуваха за момент, като пръскаха мръсна вода и под тях излизаше син дим навярно заради наклона.
Итън се доближи до бегълците, но колата спря да поднася и се засили напред по наклона. Разкъсаните парчета от гумата заплющяха по-силно и оголената джанта застърга по кварцита и заизхвърля искри като трион, режещ камъни.