![Лицето [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/7/6/3/liceto-bg-download.jpg)
Лицето [bg]
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Колибри“
- ISBN: 978-619-150-156-4
- Переводчик: Стоянка Илчева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Лицето [bg]». Краткое содержание книги:
Не можеше да диша легнал по гръб.
Не можеше да диша. Не можеше да диша.
Молох удари спирачките. Колата политна и се завъртя.
Докато караше колата с висока скорост по алеята, Корки видя срещу него да тичат Роман Кастевет, когото той беше убил, завил с чаршаф и оставил в хладилното помещение на моргата, Нед Хокънбери, дошъл да прибере медальончето си с третото око, страдащата от анорексия Бритина Дауд, гола и с щръкнали кокали, както беше я оставил на пода в спалнята й, но не изгоряла, и Мик Сачатоун в пижама с образа на Барт Симпсън.
Трябваше да се досети, че те не са от плът и кръв, трябваше да премине смело през тях, ала никога досега не бе виждал такова нещо, нито си бе представял, че е възможно. Те не бяха прозрачни — изглеждаха също толкова истински като ръжен за камина и мраморна лампа с бронзова позлата.
Скочи върху педала на спирачката и го натисна прекалено силно, като едновременно неволно завъртя волана. Буикът се завъртя така бясно, че пистолетът изхвърча от скута му и падна на пода в краката му, а главата му се удари в страничното стъкло и го спука.
Когато направи пълен кръг, той видя, че четирите му жертви не бяха изчезнали, а си стояха там и всички заедно се хвърлиха към колата, принуждавайки Корки да изпищи, сякаш беше някое момиче, а не Робин Гудфелоу. Един, двама, трима, четирима, сърдитите мъртъвци се удряха в предното стъкло, в пукнатото странично стъкло, искаха да го нападнат, но се разпръсваха, явно в крайна сметка не бяха материални, а просто образи, образувани от дъжда и сенките, от изплискана вода, която се превръщаше в безформени пръски и след това се оттичаше и изчезваше.
Пълното завъртане не намали инерцията на буика, той се завъртя още веднъж на деветдесет градуса и се блъсна в едно от дърветата край алеята. От този последен удар спря изведнъж, при което предната врата от страната на пътника до шофьора се отвори и предното стъкло се счупи и се посипа по алеята.
Смеейки се в лицето на хаоса, Корки се пресегна под волана и опипа пода между краката си, търсейки глока. Напипа дръжката, грабна пистолета и го вдигна, за да застреля момчето.
Вратата откъм шофьора се отвори със стържене на изкривен метал и Итън Труман протегна ръка към Корки, така че вместо момчето, той застреля него.
Итън настигна буика в момента, когато колата се удари в дървото и спря, стовари пистолета си върху покрива и го остави там, защото не искаше да стреля вътре и в суматохата да улучи Фрик. Без да мисли за риска, на който се подлага, той отвори деформираната врата и протегна ръка вътре. Шофьорът вдигна пистолета си към него — ттттуп — и Итън не само видя искрите от дулото, но и помириса барута.
Не почувства нищо в момента на изстрела, защото беше съсредоточен изцяло върху борбата за пистолета и не можеше да прецени дали е прострелян, или не. Можеше да се закълне, че усети втория куршум да близва косата му, след което пистолетът се оказа в ръцете му.
Той веднага го запрати далеч в мрака и мигновено се обърна, за да издърпа шофьора извън буика, но мръсникът вече беше излязъл и яростно се нахвърли върху него. Двамата се стовариха в безумна прегръдка на земята с такава сила, че Итън, който беше отдолу, си удари главата в паветата.
При сблъсъка с дървото вратата се отвори, при което Фрик се изхлузи от седалката, изхвърча от буика и падна върху покрития с локви паваж. Беше се проснал по гръб, а това беше най-лошата от всички пози, при която не можеше да диша.
Дъждът, който влизаше в очите му, замъгляваше зрението му, но това не го тревожеше толкова, колкото алената боя, която се разливаше в нощта и превръщаше дъждовните капки в рубини.
Мислите му се замъглиха също като зрението му — недостиг на кислород в мозъка, — но той все още бе в състояние да осъзнае, че ефектът от гадостта, с която бяха напълнили дробовете му, изглежда, намаляваше. Опита се да се раздвижи и успя, макар че движенията му бяха тромави и неконтролирани и той по-скоро се мяташе като риба, уловена на въдица.
Обърнат на една страна, той можеше малко по-енергично да стяга и отпуска мускулите на врата, гърдите и корема си, което беше необходимо, за да изтласка застоялия въздух, сгъстил се като сироп в дробовете му. Но това съвсем не беше достатъчно.
Ако хартията беше звук, тя не би била толкова тънка като свиркането в гърдите му, което бе станало по-тънко и от човешки косъм, и от слой прах.
Трябваше да се изправи до седнало положение. Но не можеше.
Трябваше му помпата за астматици. Беше изчезнала.
Макар че виждаше света обагрен в алено, Фрик знаеше, че той сигурно изглежда син, защото това беше много тежък пристъп, по-тежък от всички досега, и му беше необходима спешна помощ, помощ от лекарите и сестрите, които си бъбрят за филмите на Манхайм.