![Лицето [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/7/6/3/liceto-bg-download.jpg)
Лицето [bg]
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Колибри“
- ISBN: 978-619-150-156-4
- Переводчик: Стоянка Илчева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Лицето [bg]». Краткое содержание книги:
Не можеше да диша. Не можеше дори дъх да си поеме. Трийсет и пет хиляди долара за нови мебели в апартамента му, но не можеше дори да си поеме дъх.
В главата му се въртяха странни мисли. Странни и плашещи. Червени мисли. Толкова тъмночервени по краищата, че чак чернееха.
Корки в момента не беше в настроение да преподава теория на деконструкцията в литературата, а искаше да деконструира всичко по пътя си. Обзет от вълча ярост, която го заслепяваше, изпитваше нужда да дълбае очи, да къса със зъби лицето под себе си, да забива нокти и да дере.
Докато тракаше със зъби преди първото захапване, той осъзна, че Труман е замаян от удара в паважа и затова не се съпротивлява с очакваната сила. В обзелата го лудост Корки постепенно осъзнаваше, че ако се поддаде на животинския си нагон да довърши атаката със зъби и нокти, нещо в него ще се пречупи, някаква последна задръжка, и след няколко часа той ще бъде намерен все още надвесен над разкъсания труп на жертвата си да рови с муцуна в месото, лакомо търсейки парченца, както прасе търси трюфели.
В ролята си на Робин Гудфелоу, който не беше обучен да бъде смъртоносно оръжие, но беше прочел достатъчно шпионски романи, той знаеше, че рязък удар с долната част на дланта по носа на противника ще раздроби костите и кръвообращението ще занесе парченца право в мозъка, причинявайки моментална смърт, което той и направи и изквича от удоволствие, когато кръвта на Труман бликна като фонтан.
Той се изтъркаля от безполезния полицай, изправи се, обърна се към буика и тръгна да търси момчето. Корки се наведе и погледна вътре през шофьорската врата, но Фрик явно беше излязъл от другата страна.
Предизвикващото временна парализа вещество би трябвало още да действа. Глезльото нямаше как да е стигнал надалеч.
Корки се изправи до шофьорската врата и точно пред себе си на покрива на буика видя пистолета.
Дъждовните капки по дръжката блестяха, сякаш бяха инкрустирани диаманти.
Оръжието на Труман.
Намери момчето. Тегли му един куршум, но в крака. Да не може да бяга. После изтичай до гаража за нови ключове и нова кола.
Корки все още можеше да осъществи плана си, защото той бе син на хаоса, също както Фрик беше син на най-голямата кинозвезда в света, и хаосът нямаше да изостави детето си, както актьорът беше изоставил своето.
Той заобиколи колата и видя момчето да лежи на една страна и да рита по подгизналата почва, като се опитваше да пълзи напред като осакатен рак.
Корки се втурна към него.
Макар че Фрик се движеше по най-странния начин, който Корки бе виждал, тихичко подсвирквайки като играчка с навита пружина, чийто механизъм е счупен, той бе успял да се премести от алеята на тревата. Явно целта му беше една каменна градинска пейка, която изглеждаше доста стара.
Корки се приближи и вдигна пистолета.
Уилям Йорн, изключително грижовен и съвестен градинар, наблюдаваше всяко дърво и храст за болести и моментално прилагаше необходимия препарат при първия признак за плесен, паразити или каквато и да е болест. В редки случаи растението не можеше да бъде спасено и се налагаше да бъде заменено с ново.
Големите дървета биваха заменяни със същия вид, в най-големия размер, който се продаваше. Докарваха новия красавец с камион и после го засаждаха с помощта на кран под наем или използваха голям мощен хеликоптер, който спускаше дървото отвисоко в предварително изкопаната дупка.
За по-малките екземпляри все пак не се използваха военни средства, а при най-малките нови фиданки се изкопаваха дупки на ръка с лопата. В някои случаи дръвчетата бяха толкова малки, че се нуждаеха от привързване към колове, за да растат прави и да устояват на вятъра.
Макар някои негови колеги все още да използваха високи дървени колове за подкрепа на малките дръвчета, господин Йорн предпочиташе стоманени пръти с диаметър 2,5 см и 5 см и дължина 2,40 м и 3 м, защото не гниеха, бяха по-здрави и можеше да се използват повторно.
Раненият Итън успя с нечовешко усилие да измъкне един от по-късите пръти, разкъса еластичните пластмасови връзки, с които дървото бе привързано към него, добра се с олюляване до убиеца с непромокаемия скиорски костюм, замахна към главата му с всички сили и го повали на земята.
Докато падаше, похитителят инстинктивно натисна спусъка на пистолета. Куршумът рикошира от гранитната пейка и отлетя с писък под дъжда в мрака.
Престъпникът се строполи и се изтъркаля по гръб. Би трябвало да бъде мъртъв или поне в безсъзнание, но изглеждаше само замаян и продължаваше да стиска пистолета в ръката си.