Лицето [bg]

Когато се качиха в асансьора, Молох пусна Фрик, който се строполи безжизнен на пода, като същевременно се чудеше какво му бяха направили. Очевидно не го бяха напръскали със сълзотворен газ. Виждаше, но не можеше да мести погледа си бързо както обикновено, мигаше, но много бавно. Можеше да движи ръцете и краката си, но с голямо усилие, сякаш трябваше да преодолява съпротивлението на дълбока вода, като изтощен плувец, теглен неумолимо от подводно течение. Не би могъл да удари, за да се защити, не би могъл дори да свие пръсти в юмрук.

Когато тръгнаха към гаража, Молох се ухили и размаха флакона пред очите му.

— Полупарализиращ инхалант с краткосрочно действие, разработен от един от колегите ми с помощта на щедра субсидия от иранската тайна полиция. Искам да си послушен, но в съзнание.

Фрик чу дишането си — не беше получил астматичен пристъп.

— Беседката я нямаше в архитектурните планове — продължи Молох. — Но в момента, в който я видях, веднага загрях. Не съм загубил връзка с детето в себе си, със свободния дух, с който идваме на този свят, и веднага се досетих.

Дишането на Фрик обаче не беше и нормално. Беше плитко, едва доловимо подсвиркване в гърлото му.

С разкривено ликуващо лице, което би накарало Фрик да се напикае от ужас, ако току-що не беше полял палмата, Молох рече:

— Исках да си в съзнание, за да изпиташ докрай кошмара да бъдеш отвлечен от луксозния си дом, знаейки че голямата клечка, баща ти, не може да долети, облечен в пелерина и трико или яхнал летящ мотоциклет, както навремето вярваше. Ако ще всичките мускулести кинозвезди в света, всичките супермодели и всичките напомпани бодигардове в Бел Еър да се опитат, пак няма да могат да отърват разглезения ти задник.

Фрик разбра, че с него е свършено. Никакъв шанс да се измъкне и да се скрие вдън земя. Никаква надежда някой ден да заживее истински живот. Но може би най-сетне малко покой.