Лицето [bg]

Двайсет и три метра в диаметър, петнайсет метра от пода до тавана, оранжерията представляваше джунгла с високи прозрачни стени от оловно стъкло, спасени от развалините на дворец във Франция, разрушен по време на Първата световна война.

Тук господин Йорн и работниците му поддържаха и постоянно обновяваха колекция от екзотични палми, лирови дървета, плумерии, мимози, най-различни видове папрат, смитианти, орхидеи и цяла лайняна камара от други растения, чиито имена Фрик не бе могъл да открие. Тесни пътеки от декомпозиран гранит се виеха около циментовите саксии.

Още с влизането в зеления лабиринт илюзията за среща с дивата тропическа природа беше пълна. Човек можеше да си представи, че се е загубил в Африка, докато е вървял по следите на рядката горила албинос или е търсил изгубените диамантени мини на цар Соломон.

Фрик наричаше това място Giungla Rospo, което на италиански значеше „жабешка джунгла“, и смяташе, че тук има всичко, което е хубаво в тропическите гори, но нищо от лошото. Нямаше грамадни насекоми, змии, маймуни по дърветата, които крещят и те замерят с каквото им падне.

В центъра на внимателно планираната имитация на дивата природа се намираше беседка, направена от бамбук и палисандрово дърво. Там човек можеше да вечеря или да се напие до повръщане, ако е пълнолетен, или да се престори, че е Тарзан преди появата на досадната Джейн.

Четири метра в диаметър, беседката беше повдигната на метър и половина от пода на оранжерията, и до нея се стигаше по осем дървени стъпала. Вътре имаше кръгла маса и четири стола. При отместването на една тайна подвижна дъска в пода се виждаше вратата на малък хладилник, зареден с кока-кола, бира и бутилки натурална изворна вода, макар и не толкова натурална, че да ти докара дизентерия, тиф, холера или лакоми паразити, които да те изгризат жив отвътре.