![Повелител на сенките [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/1/2/povelitel-na-senkite-bg-download.jpg)
Повелител на сенките [bg]
- Автор: Клэр Кассандра
- Серия: Тъмни съзаклятия #2
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-208-3
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Повелител на сенките [bg]». Краткое содержание книги:
— Нуждая се от теб, Гуин — каза Марк. — Ние се нуждаем от теб.
Гуин не изглеждаше доволен.
— Ако исках да бъдеш в състояние да ме призовеш, когато си поискаш, щях да дам жълъда на теб.
— Ти се обърна към мен — напомни Марк. — Дойде, за да поискаш да помогна на Кийрън и аз го спасих от Тъмния двор, а сега Ездачите на Манан преследват братята и сестрите ми, които са само деца.
— Изнесъл съм труповете на безброй деца от бойното поле — отвърна Гуин.
Марк знаеше, че не се опитва да бъде жесток. Просто това беше неговата действителност — на кръв и смърт, и война. За Гуин и Дивия лов нямаше време на мир: някъде по света винаги се водеше война и техен дълг бе да се погрижат за нея.
— Ако не ни помогнеш — рече Марк, — значи, ставаш слуга на Тъмния крал, защитаваш неговите интереси, неговите планове.
— Това ли е твоята игра? — тихо попита Гуин.
— Не е игра — заяви Кийрън. — Кралят, моят баща, възнамерява да поведе война; ако не му се противопоставиш, той ще сметне, че си на негова страна.
— Дивият лов не е на ничия страна — каза Гуин.
— И ако не действаш сега, никой няма да повярва, че е така — рече Марк.
— Ловът може да открие Ливи, Тай и Кит — обади се Кристина. — Вие сте най-великите търсачи, които светът е познавал някога, много по-велики от Седмината ездачи.
Гуин я погледна поучудено, сякаш не можеше да повярва, че изобщо бе проговорила. Изглеждаше полуразвеселен, полураздразнен от ласкателството й. Кийрън, от друга страна, изглеждаше впечатлен.
— Много добре — заяви Гуин. — Ще се опитам. Нищо не обещавам — добави той мрачно и изчезна.
Марк остана да се взира в празната стена там, където допреди миг се бе намирал Гуин.
Кристина му отправи разтревожена усмивка. Кристина винаги бе същинско откровение. Нежна и искрена, ала учудващо способна да прибегне до елфически номера, когато се наложи. Думите й към Гуин бяха прозвучали напълно искрено.
— Може и да ви се стори неохотно, но ако Гуин казва, че ще опита нещо, ще обърне света наопаки, ако се наложи — заяви Магнус. Изглеждаше абсолютно изтощен, по начин, по който Марк не помнеше да го бе виждал преди. Изтощен и мрачен. — Ще имам нужда от помощта ти, Алек — заяви той. — Време е за Портал до Корнуол. Трябва да открием Ема и Джулиън, преди Ездачите да са го направили.
Ударите на часовника в Залата на Съвета отекваха в Гард. Приключила разказа си преди броени минути, Даяна сплете ръце върху бюрото на консула.
— Моля те, Джия. Кажи нещо.
Консулът се изправи. Носеше широка надиплена рокля, чиито ръкави бяха поръбени с брокат. Беше изпъната като струна.
— Звучи ми като дело на демони — рече тя с напрегнат глас. — Само че в Идрис няма демони. Не и от края на Смъртната война.
Предишният консул бе загинал в тази война. Оттогава Джия беше на власт и нито един демон не беше прониквал в Идрис. Ала демоните не бяха единствените, които желаеха злото на ловците на сенки.
— Хелън и Ейлийн щяха да знаят, ако в Брослиндската гора е имало демонска активност — добави Джия. — На остров Врангел разполагат с цял куп карти и чувствителни инструменти. Те видяха, когато Малкълм развали магическите бариери около вашия Институт, и ми докладваха преди теб.
— Това не беше дело на демон — каза Даяна. — Нямаше това излъчване, вонята на демони… беше смъртта на всичко живо, мор по земята. Беше онова, което… което Кийрън разказа, че се случва в Тъмните земи.
Внимавай, напомни си Даяна. За малко да каже, че това е същото, което Джулиън бе описал. Надяваше се Джия да бъде на тяхна страна, но тя все още не го беше доказала. А и все още беше част от Клейва — всъщност най-върховният му представител.
На вратата се почука. Беше Робърт Лайтууд, инквизиторът, който тъкмо сваляше ръкавиците за езда от ръцете си.
— Госпожица Рейбърн е права — започна той без никакво предисловие. — В средата на гората има поразен участък, на около миля от имението Херондейл. Сензорите потвърждават липсата на демонско присъствие.
— Сам ли отиде да го провериш?
Въпросът на Даяна като че ли го изненада малко.
— Имаше още няколко души с мен. Патрик Пенхалоу и неколцина от по-младите центуриони.
— Нека отгатна — каза Даяна. — Мануел Вилялобос.
— Не знаех, че се очаква мисията да бъде поверителна. — Робърт повдигна вежди. — Има ли някакво значение, че и той беше там?
Даяна не отговори, просто погледна към Джия, чиито тъмни очи бяха уморени.