Колимски разкази [bg]
- Автор: Шаламов Варлам Тихонович
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Фондация-Комунитас
- ISBN: 978-954-9992-06-9
- Переводчик: Александр Талаков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Колимски разкази [bg]». Краткое содержание книги:
Кражбата
Валеше сняг, небето беше сиво и земята беше сива, и веригата хора, които се придвижваха от един снежен хълм до друг, се беше разтеглила по целия хоризонт. После се наложи дълго чакане, докато бригадирът строи цялата си бригада, като че ли отвъд снежния хълм се беше скрил някакъв генерал.
Бригадата се строи по двама и сви от пътечката, от най-краткия път за вкъщи, за бараката, към другия, каруцарския път. Наскоро тук беше минал трактор, снегът още не беше успял да му покрие следите, които приличаха на отпечатъци от лапите на някакъв праисторически звяр. По този път беше много по-трудно да се ходи, отколкото по пътечката, всички бързаха, всяка минута някой се спъваше, изоставаше, бързо вадеше напълнените със сняг ватени панталони и тичаше да настигне другарите си. Изведнъж след завоя, около голямата преспа се очерта черна фигура на човек в огромен бял кожух. Чак като стигнах по-близо видях, че преспата всъщност е била ниска купчина от чували с брашно. Най-вероятно някаква кола е затънала тук, разтоварили са я на място, а тракторът я е изтеглил празна.
Бригадата се движеше право към пазача и с бърза крачка подмина купчината. После темпото на бригадата малко се забави, редовете се разчупиха. Работниците се движеха опипом в тъмнината и накрая стигнаха до светлината на голямата електрическа лампа, която осветяваше портала на лагера.
Бригадата взе бързо и неравно да се строява пред портала и да се оплаква от студа и умората. Излезе надзирателят, отключи портала и пусна хората в зоната. Дори и във вътрешността на лагера, до самите бараки хората се движеха под строй, а аз още нищо не разбирах.
Чак на сутринта, когато взеха да раздават брашно от чувала като използваха канче за мярка, аз разбрах, че за пръв път в живота си съм участвал в кражба.
Тогава това не предизвика голямо вълнение у мен: нямаше кога да се мисли за всичко това, трябваше с всички средства, които тогава ни бяха достъпни да сготвим по нещо от своята дажба — галушки, тестена супа, прочутите рванци или просто ръжени питки, катми или палачинки.
Град в планината
В този планински град бях доведен за втори и последен път в живота си през лятото на четирийсет и пета година. От този град преди две години ме бяха отвели в съда, който ми гледаше делото, осъдиха ме на десет години и аз се скитах по витаминни, обещаващи смърт командировки, дъвчех клек, лежах в болница, отново работих по командировки, избягах от участъка „Ключ Алмазни“, където условията бяха непоносими, хванаха ме и ме изправиха пред следствието. Новата ми присъда едва започваше да тече — следователят реши, че държавата няма да извади голяма полза от едно ново следствие, нова присъда, начало на излежаването й, ново пресмятане на времето на арестантския ми живот. В меморандума пишеше за наказателната мина, за спецзоната, в която трябва да остана оттук до края на света. Но аз не исках да казвам „амин“.
В лагерите има едно правило — затворниците, които са осъдени повторно, не се изпращат, не се „етапират“ в същите мини, в които са работили до този момент. В това имаше голям практически смисъл. Държавата осигурява живот на своите секретни сътрудници, на своите доносници, клетвопрестъпници и лъжесвидетели. Това е правният минимум, на който те могат да разчитат.
Но към мен подходиха по друг начин, и то не само защото следователя го мързеше. Не, героите на очните ставки и свидетелите по първото ми дело вече бяха откарани от специалната зона. В Джелгала55 вече ги нямаше нито бригадира Нестеренко, нито заместник-бригадира Кривицки, нито журналиста Заславски, нито неизвестния ми Шайлевич. Бяха ги извели от спецзоната като вече поправили се и доказали своята преданост. Тоест, държавата честно плащаше за труда, положен от доносниците и лъжесвидетелите. Моята кръв, моята нова присъда бяха тази цена, това възнаграждение.
55
Златна мина в Магаданска област, един от най-тежките лагери, наричан „карцерът на Колима“. — Б.пр.