![Лицето [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/7/6/3/liceto-bg-download.jpg)
Лицето [bg]
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Колибри“
- ISBN: 978-619-150-156-4
- Переводчик: Стоянка Илчева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Лицето [bg]». Краткое содержание книги:
Труман тичаше към библиотеката. Момчето бе изчезнало. Мобилният телефон беше захвърлен на пода в апартамента на Труман.
Корки Лапута беше привърженик на старателната подготовка и точното изпълнение на плана. Но той беше приятел и на хаоса.
Точно в този момент виждаше ръката на хаоса. Подозираше, че Труман бе разбрал, че в имението е влязъл неканен гост.
Той засега се отказа от плана си и сърцето му трепна от вълнение от това неочаквано развитие. Доверявайки се на хаоса, Корки хукна към оранжерията.
Хазарт Янси напусна Максуел Далтън с уверение, че ще се върне след минута, и изтича надолу по стълбите, докато флаконът, с който бе счупил прозореца, се изтърколи по навеса над входа и падна на поляната.
От двете страни на врата имаше високи прозорци, но нито един от тях не беше достатъчно широк, за да може през него да мине човек, особено толкова едър като Хазарт. Освен това положението на прозорците спрямо ключалката на вратата не му позволяваше да твърди, че след като е счупил стъклото, е бръкнал и е отключил отвътре.
Хазарт бе прибрал пистолета си в кобура и докато отваряше вратата, внезапно изпита усещането, че насреща му ще се появи Лапута. Или Хектор Х. Ала там беше само нощта, студена и влажна.
Той излезе на верандата пред входа. Доколкото можеше да види, звукът от счупеното стъкло не беше накарал любопитни съседи да излязат.
Някой можеше да гледа през прозореца. Все пак той беше поемал и по-големи рискове.
На верандата имаше няколко саксии с цветя. Той взе една от тях.
Изчака по улицата да отмине една кола и хвърли петкилограмовата глинена саксия с цветето към един от прозорците на хола. Последвалият трясък и дрънченето на разбитото и падащо стъкло би трябвало да привлекат вниманието дори и на хора, които изобщо нямат желание да се месят в чужди работи.
Той извади пистолета си и разби с дръжката му някои от най-упоритите парчета, които продължаваха да стърчат от рамката. После се влезе в къщата през прозореца, като дръпна настрани пердетата, събори една ваза. Изобщо правеше грешки, които биха могли да се очакват от човек, който никога преди не е бил в дома на Лапута.
Сега вече историята му беше готова. Отзовавайки се на вика за помощ, който се бе чул през счупения прозорец на спалнята, той бе позвънил на звънеца и след това беше почукал на вратата. Тъй като не беше получил отговор, той беше счупил прозореца, беше се изкачил по стълбите и в спалнята за гости беше намерил Максуел Далтън.
Тези измишльотини нямаха сладкия вкус на истината, а на кравешко лайно. Кравешкото лайно обаче си беше негово и той щеше да го сервира с ентусиазъм.
След като се върна пред изхода по по-обичайния път през вратата, Хазарт се погрижи за спасението Далтън, като се обади на телефона за спешна помощ. Даде на диспечерката полицейския си номер и обясни ситуацията.
— Трябват ми парамедици и ченгета час по-скоро. — След миг добави. — Ченгетата да са униформени полицаи.
— Знам — отвърна тя.
— Извинявам се — рече той.
— Няма защо.
— Искам екип от криминалисти за оглед на местопроизшествието…
— Знам — каза тя.
— Извинявам се — рече той.
— Нов ли сте, инспекторе?
— На четирийсет и една съм — каза той и веднага се усети, че отговорът му е страшно глупав.
— Искам да кажа нов ли сте в отдела за убийства и грабежи? — поясни тя.
— Не, госпожо. Врял и кипял съм до такава степен, че би трябвало да съм избелял напълно.
Това обаче беше първият му случай с призрак или каквото, по дяволите, представляваше Дъни Уислър, щом можеше да ти диктува сънищата и да изчезва в огледалото. Това беше също първият му случай, в който бе говорил по телефона с мъртъв наемен убиец, както и първият му случай, в който изверг измъчваше с глад жертвата си, явно искайки накрая да я убие, и чийто живот поддържаше със система.
Има дни, когато човек си мисли, че е видял всичко. Този ден не беше от тях.
След като свърши разговора, той се втурна през улицата под дъжда към полицейската си кола и скри инструмента за отключване под шофьорската седалка.
Когато Хазарт се върна пред къщата, чу приближаващите сирени на полицейските коли.
С влизането си в библиотеката Итън видя смачканата и скъсана снимка на пода. Хана. Същата снимка, която бе стояла на бюрото в апартамента на Дъни и след това изтръгната от сребърната си рамка.
Изчезването на звънчетата от бюрото на Итън беше сигнал за присъствието на Дъни в Палацо Роспо. Имейлите от Девоншър, Йорн и Сатър го потвърждаваха. В очите на Итън тази снимка беше неоспоримо доказателство.
Мъртъв, неопровержимо мъртъв, според доктор О’Брайън от „Богородицата на Анджелис“, Дъни продължаваше да броди по белия свят, само че надарен със способности, които не се поддаваха на разумно обяснение и които отговаряха на дефиницията за свръхестествено.