Аз съм пилигрим
- Автор: Хейс Тери
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546555458
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Аз съм пилигрим». Краткое содержание книги:
Продължих да ровя документите - някъде имаше списък, показалец на всички имена, изникнали по време на разследването. Имаше десетки, но само едно „Ингрид“.
Ингрид Кол.
Показалецът насочваше към информацията, която полицаите бяха събрали за нея. Разгърнах на страница 46 от том Б и видях, че такава информация почти няма - беше толкова бегла позната, контактите ѝ с Додж и Камерън - толкова незначителни, че ченгетата дори не си бяха дали труда да разговарят с нея. Имаха обаче копие на паспорта ѝ.
Погледнах снимката. Наистина беше жената с късата коса от клуб „Зулу".
Нямаше протокол за разпит, но някои неща бяха сигурни - тя познаваше Камерън, беше приятелка или нещо повече на Джанфранко и беше американка. Според паспорта, от Чикаго, сърцето на Средния запад.
66.
Прегледах и останалите документи с надеждата Ингрид Кол да се споменава и другаде или да я открия на други снимки, но нямаше нищо - само думите на гостенина банкер и снимката с лошо качество от камерата за наблюдение.
В напредващия следобед се връщах към това и макар да се зарових дълбоко из вехториите в паметта си, не помнех някога да съм виждал по-привлекателна жена от госпожица Кол. На професионално ниво се опитвах да свържа гласа с изображението и мислех за гардении...
Тогава компютърът изписука и ме извести, че имам поща. Реших, че трябва да е Battleboi, и веднага се обърнах към лаптопа - но останах разочарован. Отново беше спам и трябваше да отиде в кошчето за боклук.
„Къде, по дяволите, е Самурая?“ - питах се ядосано, докато маркирах получените писма, за да ги изтрия. Видях, че са за някаква измама с награди, и натиснах бутона, за да ги изпратя в небитието. Нищо не се случи - пак си бяха там. Пак натиснах бутона със същия резултат и разбрах какъв глупак съм бил. Писмата, маскирани като спам, бяха от Battleboi.
Когато се запознах с него, докато прочистваше академичното досие на Скот Мърдок, той ми каза, че неотдавна бил създал особено гаден вирус, който много прилича на безбройните спам съобщения, които циркулират из киберпространството. Те са толкова очевидни, че дори и най-примитивният филтър би ги изпратил в папката за боклучава поща. Когато неподозиращият собственик - който си мисли, че филтърът е изпълнил функцията си - опита да изтрие писмото, неволно го активира и то незабавно сваля от Мрежата вирус или шпионски софтуер, или всяка друга програма, която Battleboi реши - например за регистриране на натисканите клавиши с цел записване на информация от кредитна карта.
След като бил заловен от федералните, не бе имал шанс да използва новата си бомба и вече знаех, че съм свалил информацията, която е открил за Лейла ал Насури-Кумали. Просто трябваше да я открия.
Отворих първото съобщение и с възторг прочетох, че съм щастливият победител на някаква онлайн лотария. За да получа печалбата си от 24 796 321, 81 долара, трябвало да изпратя имейл, а те щели да ми върнат оторизационен код и списък с инструкции. Другите писма ме призоваваха да не се бавя, за да не рискувам да изпусна печалбата си.
Опитах да натисна бутона ПЛАЩАНЕ без оторизация, но не се случи нищо. Реших, че всъщност търся код за дешифриране, който да отключи скрит файл, и вече се чудех дали Battleboi няма да го изпрати отделно, когато си дадох сметка, че вече ми е даден.
Копирах числото на „печалбата“ ми слято, без запетайката, преместих го в полето за оторизационния код и натиснах ПЛАЩАНЕ. И определено получих наградата си.
Отвори се документ и видях снимката на Лейла Кумали, на около шестнайсет, взета от шофьорска книжка. Отдолу имаше списък на всичко, което Battleboi беше открил до този момент, и когато го прегледах, видях, че определено е оцветявал картинката извън очертанията - точно както се надявах.
Обясняваше как решил, че щом Кумали е полицай, трябва да има образование - и го проследил. Тази стратегия му осигурила огромно предимство - рязко намалила броя на хората, които издирва. Колкото и да е стряскащо, повече от 45 процента от жените в арабския свят не умеят да четат и пишат.
Набелязал шест арабски държави и се заел със средните училища и колежите. Открил само една Лейла ал Насури на нужната възраст - в онлайн архив на училище в Бахрейн, където получила награда от конкурс за есе на английски език.
След това изгубил дирите ѝ, но открил, че на арабски Лейла означава „родена в нощта“, и започнал да рови в блогове и социални мрежи, като издирвал няколко варианта на това. Под ник Midnight, Среднощ, открил жена, която публикувала в местен блог няколко материала за гмуркането с акваланг в Бахрейн.