Господарят на войната

— Изгребвайте водата — викна Балиг, — изгребвайте!

Вятърът се усилваше. Аз повърнах при кърмата, после вдигнах глава и видях останалите лодки от флотилията да се хвърлят в сивия кошмар на разпенената вода и да излитат понесени от високите вълни. Над мен се чу пукот — платното ни се бе разцепило на две. Балиг изруга. Зад нас брегът вече беше само тъмна линия, а отвъд, осветени от слънцето, планините на Силурия сияеха в зелената си премяна, но около нас цареше мрак, влага и заплаха.

— Изгребвайте! — викна пак Балиг, и онези, които бяха в търбуха на лодката използваха шлемове за да изгребват водата, която се плискаше около вързопите със скъпоценности, ризниците и храната.

И тогава ни връхлетя бурята. Дотогава се бяхме борили само с нейните предвестници, а сега вятърът засвистя над морето, дъждът зашиба с всичка сила по побелелите вълни. Дъждът бе толкова силен и небето толкова тъмно, че загубих от поглед останалите лодки. Брегът изчезна и единственото, което виждах бе кошмарът на високите вълни с пенести гребени, които се сгромолясваха върху нас и пълнеха лодката ни с вода. Платното плющя докато се превърна на парцали, които се развяваха като накъсани знамена. Гръмотевица раздра небето, лодката падна от гребена на една вълна и аз видях зеленочерната вода да се надига, готова да се излее над планшира, но Балиг някак си успя да извие лодката. Водата се поколеба и замря на ръба на борда, после под нас се отвори цяла бездна, когато следващата вълна ни понесе на своя брулен от вятъра гребен.

— Намалете товара! — чу се гласът на Балиг сред воя на бурята.

Изхвърлихме златото в морето. На дъното отиде съкровището на Артур, моето съкровище, и съкровището на Гуидър и съкровището на Кълхуч. Дадохме всичко на Манауидан, изсипахме в алчната му паст монети, чаши, свещници и златни кюлчета, а той искаше още и още. Така че трябваше да хвърлим през борда и кошниците с храна, и свитите знамена. Но Артур не пожела да му даде своята ризница, нито пък аз моята, затова прибрахме ризниците и оръжието си в малката кабина под палубата при кърмата и вместо тях изхвърлихме каменния баласт на лодката. Ние се клатушкахме из лодката като пияни мъже, подхвърляни от вълните, а краката ни се плъзгаха по мокра смес от повръщано и солена вода. Моруена стискаше децата си, Сийнуин и Гуинивиър се молеха, Талиезин изгребваше вода с шлем, а Кълхуч и Галахад помагаха на Балиг и на сакса да свалят останките от платното. Изхвърлиха платното през борда, и мачтата и рейките и всичко, но преди това завързаха мачтата с едно дълго въже от конски косъм, което омотаха здраво около ахтерщевена и влаченето на мачтата заедно с платното някак извърна носа на лодката по вятъра, така че ние се изправихме с лице срещу бурята и яхнали гневния й бяг, заподскачахме по огромните вълни.