Господарят на войната
- Автор: Корнуэлл Бернард
- Серия: Warlord Chronicles #3
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Абагар
- ISBN: 954-584-313-6
- Переводчик: Сашка Георгиева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Господарят на войната». Краткое содержание книги:
— Ще го минем бързо, тоя канал — каза Балиг, за да ни успокои. Хвърли поглед към облаците и добави: — Трябва да изпреварим този вятър.
— Могат ли лодките да останат заедно? — попитах аз.
— Ще бъдат достатъчно близо. — Той врътна брадичка към лодката непосредствено пред нас. — Това старо корито ще изостава. Плава като бременна свиня, наистина, но ще е достатъчно близо до предните, достатъчно близо.
Конниците на Нимю ни чакаха на едно открито място там, където реката завиваше на юг към морето. Щом наближихме, тя излезе от групата на ездачите и застави коня си да нагази в плитката вода. Наближихме още повече и аз видях, че двама от нейните копиеносци мъкнат пленник в плитчината зад нея.
Най-напред помислих, че сигурно е някой от нашите хора, пленен в заседналата лодка, но после видях, че пленникът бе Мерлин. Брадата му беше отрязана, а вятърът развяваше занемарената му оредяла коса, докато той се взираше със слепите си очи към нас. Можех обаче да се закълна, че се усмихваше. Не можех ясно да видя лицето му, защото разстоянието беше твърде голямо, но се кълна, че се усмихваше, докато го дърпаха към малките вълни. Той знаеше какво щеше да се случи.
Тогава изведнъж разбрах и аз, но не можех нищо да направя, за да го предотвратя.
Нимю е била донесена от това море като дете. Била е пленена в Демеция от отряд, тръгнал на лов за роби, и трябвало да бъде доведена в Думнония през Севърнско море. Но по пътя се вдигнала буря и всички кораби на нападателите потънали. Екипажите и техните пленници се удавили, всички до един с изключение на Нимю, която излязла жива и здрава от морето на скалистия бряг при Инис Уеър. Мерлин спасил детето и го нарекъл Вивиан, защото тя явно била любимка на Манауидан, Бога на морето, а името Вивиан принадлежи на Манауидан. Нимю, която от малка ни се водеше, ни се караше, отказа да приеме това име, но аз си го спомних сега, и си спомних, че Манауидан я обичаше, и разбрах, че ще използва помощта на Бога, за да направи страшна магия срещу нас.
— Какво прави тя? — попита Артур.
— Не гледай, господарю — казах аз.
Двамата копиеносци бяха прегазили плитката вода обратно до брега, оставяйки слепия Мерлин сам до коня на Нимю. Той не направи опит да избяга. Просто стоеше там с развятата си бяла коса, а Нимю извади нож от колана си. Беше Ножът на Лауфродед.
— Не! — викна Артур, но вятърът отнесе протеста му назад към нашите лодки, назад към блатата и тръстиките, назад към нищото. — Не! — викна той отново.
Нимю насочи своя друидски жезъл на запад, вдигна глава към небето и зави. Мерлин продължаваше да стои неподвижен. Нашата флотилия мина покрай тях, всяка лодка минаваше близо до плитчините, където стоеше конят на Нимю, и грабната от вятъра тръгваше на юг след като екипажите издигнеха платната. Нимю изчака докато нашата лодка с двете знамена се приближи до нея и тогава тя сведе глава и втренчи единственото си око в нас. Усмихваше се, Мерлин също. Вече бях достатъчно близо, виждах съвсем ясно. И той продължи да се усмихва, когато Нимю се наведе от седлото си над него с нож в ръка. Удари само веднъж.
И дългата бяла коса на Мерлин и неговата дълга бяла дреха почервеняха.
Нимю отново зави. Много пъти я бях чувал да вие, но не и така, защото в този вой се смесваха агония с триумф. Бе направила своята магия.
Тя се смъкна от седлото и пусна жезъла си. Мерлин сигурно бе умрял бързо, но тялото му продължаваше да се тресе, заливано от малките вълни. Няколко мига изглеждаше като че ли Нимю се бори с мъртвия човек. Бялата й дреха се покри с червени петна, а червеното моментално се разреждаше от морето, докато тя дърпаше и буташе трупа на Мерлин навътре във водата. Накрая, освободен от лепкавата прегръдка на калта, той се понесе по повърхността на водата, а тя го изтласка към течението, поднасяйки го в дар на своя господар, Манауидан.
И какъв подарък му поднесе тя. Тялото на един друид е една от най-силните магии, съществуващи на този беден свят, а Мерлин бе последният и най-великият друид. След него имаше и други, разбира се, но никой не притежаваше неговите познания, нито неговата мъдрост, никой не притежаваше и половината от неговата сила. И сега цялата тази сила бе използвана за едно заклинание, за една магическа формула, отправена към Бога на морето, който преди толкова години бе спасил живота на Нимю.