Още десет години по-късно — Виконт дьо Бражелон
- Автор: Дюма Александр
- Серия: Тримата мускетари #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любен Велчев
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Още десет години по-късно — Виконт дьо Бражелон». Краткое содержание книги:
— Как така?
— Но тия укрепления са великолепни.
— Така ли мислите?
— Разбира се. Наистина Бел Ил е непревзимаем без правилна обсада.
Портос си потри ръцете.
— И аз тъй мисля — каза той.
— Но кой укрепи така острова? Портос се изпъчи.
— Не съм ли ви казал това?
— Не.
— Не подозирате ли?
— Не; мога само да кажа, че това е извършено от човек, който е изучил всички системи и е избрал най-добрата.
— Шт! — рече Портос. — Пощадете моята скромност, мили ми д’Артанян.
— Наистина ли? — отговори мускетарят. — Значи сте вие?… О!
— Смилете се, приятелю мой.
— Значи вие измислихте, начертахте и комбинирахте тия бастиони, ъглови укрепления, стени между бастионите, полумесеци, вие строите тоя покрит път?
— Моля ви се.
— Вие построихте тоя люнет с остри и изпъкнали ъгли?
— Приятелю мой…
— Вие придадохте на отворите на вашите амбразури тоя наклон, с помощта на който защищавате тъй Добре служещите при оръдията ви?
— Е, боже мой, да!
— О, Портос, Портос, вие сте достоен за преклонение! Но вие сте скривали винаги талантите си от нас! Надявам се, приятелю мой, че ще ми покажете подробно всичко това.
— Това е най-лесната работа. Ето плана ми.
— Покажете.
Портос заведе д’Артанян при камъка, който му служеше за маса и на който беше разгърнат планът. Отдолу на плана бе написано със страхотния почерк на Портос, почерк, за който имахме вече случай да споменем:
„Вместо да си служите с квадрат или правоъгълник, както се правеше досега, дайте на вашето място формата на правилен шестоъгълник. Тоя многоъгълник има предимството, че е с повече ъгли от четириъгълника. Всяка страна на вашия шестоъгълник, (размерите на който ще определите на място) разделете на две; в средната точка издигнете перпендикуляр към центъра на многоъгълника, който по дължина ще се равнява на една шеста от периметъра. От крайните точки на всяка страна на многоъгълника прекарайте два диагонала, които ще пресекат перпендикуляра. Тия две прави ще образуват отбранителните линии.“
— Дявол да го вземе! — каза д’Артанян, като се спря на това място. — Но това е цяла система, Портос!
— Да, пълна — потвърди Портос. — Искате ли да четете по-нататък?
— Не, прочетох достатъчно. Но щом вие ръководите работите, мили ми Портос, защо писмено сте изложили своята система?
— Е, мили мой, смъртта!
— Как смъртта?
— Ами да! Всички сме смъртни.
— Наистина — каза д’Артанян. — Вие имате отговор на всичко, приятелю мой.
И сложи плана на камъка.
Но колкото и малко време да държа плана в ръцете си, д’Артанян можа да различи под едрия почерк на Портос много по-ситни букви, напомнящи му почерка, който на младини беше видял в писмата до Мари Мишон. Само че гумата беше работила тъй усърдно върху тоя почерк, че за всеки човек, не тъй проницателен като нашия мускетар, следите от изтритите редове щяха да останат незабележими.
— Браво, приятелю мой, браво! — рече д’Артанян.
— А сега вие знаете всичко, което искахте да знаете, нали? — каза Портос, като се напери.
— О, боже мой, да! Само, мили приятелю, бъдете тъй любезен още веднъж.
— Говорете; тук аз съм господар.
— Кажете ми, ако обичате, името на ония господин, който се разхожда там долу.
— Къде там долу?
— Зад войниците.
— Последван от един лакей?
— Именно.
— Придружен от някакъв обесник с черни дрехи?
— Е, да.
— Това е господин Жетар.
— А кой е тоя господин Жетар, приятелю мой?
— Нашият домашен архитект.
— На кой дом?
— Дома на господин Фуке.
— Аха! — извика д’Артанян. — Значи вие сте също на служба у господин Фуке, Портос?
— Аз? А защо? — попита топографът, като се изчерви до края на ушите си.
— Но като говорехте за архитекта на Бел Ил, вие казахте „нашият домашен архитект“, сякаш ставаше дума за замъка Пиерфон.
Портос стисна устни.
— Мили приятелю — каза той, — Бел Ил принадлежи на господин Фуке, нали?
— Да.
— Както Пиерфон е мой?
— Разбира се.
— Вие идвахте ли в Пиерфон?
— Казах ви, че бях там преди по-малко от два месеца.
— Видяхте ли там един господин, който има навик да се разхожда с линия в ръка?
— Не; но ако действително се разхожда там, можех да го видя.
— Е, добре, той е господин Буленгрен.
— А кой е тоя господин Буленгрен?
— Ето. Ако някой го срещне, когато той се разхожда с линия в ръка, и ме запита: „Кой е господин Буленгрен?“, аз ще му отговоря: „Нашият домашен архитект“. Е, добре, господин Жетар е Буленгрен на господин фуке. Но той няма нищо общо с укрепленията, които са само моя работа, разбирате ли? Абсолютно нищо.