Превъзходството на Борн
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Серия: Jason Bourne #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кристиян Георгиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Превъзходството на Борн». Краткое содержание книги:
Вашингтон, Лондон, Пекин — терор залива света: вицепремиерът на Китай е екзекутиран брутално от легендарния убиец. Държавни глави, тайпани, босове на престъпния свят — всички са изправени пред ужасни въпроси: С каква цел се е завърнал Борн? Кой му плаща? Кой е следващият в смъртоносния му списък?…
— Моля? — попита посланикът.
— Нищо — отвърна Уеб, отново загледан в дипломата. — И така, всичко, което ми казахте, беше наполовина лъжа, наполовина истина.
— Истината беше основата, с която да заслужим доверие. Трябваше да приемете голямата ни загриженост. Лъжите бяха, за да ви спечелим на наша страна. — Хавиланд се облегна назад. — По-откровен от това не мога да бъда.
— Копелета — каза Уеб с леден глас.
— Съгласен съм — прие Хавиланд. — Но както споменах преди, обстоятелствата бяха такива. Две главни обстоятелства — кризата и вие.
— И? — попита Мари.
— Нека да ви попитам, мистър Уеб… и мисис Уеб. Ако бяхме дошли при вас и изложили нашия случай, щяхте ли да се присъедините към нас? Щяхте ли да станете нашият Джейсън Борн?
Мълчание. Всички погледи бяха отправени към Дейвид.
— Не — меко каза той. — Нямаше да повярвам.
— Знаехме — каза Хавиланд и кимна. — Но за нас беше необходимо да ви имаме. Вие сте способен на неща, които не могат да бъдат направени от никой друг, и след като ги направихте, знам, че преценката ни е била вярна. Цената беше ужасна, няма две мнения, но ние чувствахме, че друг избор не съществува. Времето и последствията са срещу нас.
— Както и преди — каза Уеб. — Десантчикът е мъртъв.
— Десантчикът? — Макалистър се наведе напред.
— Вашият убиец. Всичко, което ни причинихте, беше напразно.
— Не непременно — възрази Хавиланд. — Ще зависи от това, което можете да ни кажете. Новината за смъртния случай тук ще се появи в утрешните вестници, на това не можем да попречим. Но Шенг няма как да узнае кой е убитият. Не бяха направени фотографии, нямаше никакви репортери, а онези, които пристигнаха по-късно, бяха задържани от полицията на неколкостотин метра от мястото.
— А тялото? — попита Панов. — Ще последва медицинска експертиза…
— На което МИ-6 твърдо възразява — обясни посланикът. — Това е все още британска територия и съобщенията между Лондон, Вашингтон и Правителствения дом бяха бързи. Лицето на двойника беше почти обезобразено, за да може някой да даде точно описание.
— А Дейвид и Мари — настоя психиатърът. — Много хора ги видяха и чуха.
— Единствено най-близко застаналите хора от морската пехота можеха да видят и да чуят ясно всичко — каза Макалистър. — Всички войници заминават обратно за Хаваите след час, включително двамата мъртви и седмината ранени. Паниката и объркването бяха страхотни. Пожарникарите и полицаите бяха твърде заети, за да влизат в градината. Можем да съобщим каквото решим.
— То ви е втора природа — каза Уеб.
— Чухте посланика — подхвана Макалистър, избягвайки погледа на Уеб. — Чувствахме, че друг избор нямаме.
— Бъди честен, Едуард — Хавиланд отново погледна към Уеб, докато се обръщаше към заместник-държавния секретар. — Аз чувствах, че друг избор няма. Ти ми възрази многократно.
— Не бях прав — каза Макалистър и посрещна строгия поглед, който дипломатът му отправи. — Но това не е от значение — продължи бързо. — Трябва да решим какво да кажем. Консулството е пламнало от обаждания на пресата…
— Консулството? — изненада се Конклин. — Някаква секретна къща?
— Нямаше време за осигуряване на прикритие — каза посланикът. — Съчинихме приемлива история. Доколкото знаем, не е имало никакви въпроси, но в полицейския доклад трябваше да се впишат собственикът и наемателят на тази къща. Как се справят от Гардън Роуд, Едуард?
— Просто казват, че въпросът е още неизяснен. Чакат нареждания от нас, но повече не могат да се преструват. По-добре да измислим нещо, което дава място и за догадки.
— Разбира се — съгласи се Хавиланд. — Това предполага, че имаш нещо готово.
— Би могло да послужи, ако правилно съм чул мистър Уеб.
— За какво?
— Използвахте думата „десантчик“ няколко пъти. Предполагам не случайно. Убиецът е бил десантчик?
— Бивш. После е полудял. В смисъл, че е тръгнал да убива.
— Успяхте ли да научите името му?
Дейвид погледна строго към аналитика и си спомни думите на Алкът Прайс, изговорени в момента на самоунижението на лудия триумф.
„…Ако загубя аз и историята се раздуха, колко действащи антисоциални типове ще надигнат глава след нея? Колко хора, различни като мен, ще изпитат огромно щастие да заемат моето място, както аз заех твоето? Този мръсен свят гъмжи от Джейсън-Борновци. Дай им посоката, идеята и те ще се струпат около теб…“
— Никога не разбрах кой е той — каза просто Дейвид.
— Но все пак е бил десантчик?
— Да.
— Не рейнджър или барета, или от специалните сили…
— Не.