Превъзходството на Борн
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Серия: Jason Bourne #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кристиян Георгиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Превъзходството на Борн». Краткое содержание книги:
Вашингтон, Лондон, Пекин — терор залива света: вицепремиерът на Китай е екзекутиран брутално от легендарния убиец. Държавни глави, тайпани, босове на престъпния свят — всички са изправени пред ужасни въпроси: С каква цел се е завърнал Борн? Кой му плаща? Кой е следващият в смъртоносния му списък?…
— Следователно искате да кажете, че е британец.
— Да.
— Тогава ще предложим история, която индиректно казва тъкмо обратното. Не англичанин и без военно минало.
— Бял американец — каза Конклин. — Дайте му име и история от някое забравено дело. Най-добре четвърторазреден психопат с тежки махмурлуци.
— Нещо такова, но не съвсем — каза Макалистър и неловко се помести встрани на стола, сякаш не искаше да си прави труда да изрази несъгласие с опитния агент на ЦРУ. — Бял мъж, да. Американец, да. Естествено, човек с натрапчивата идея да убива, яростта му е била отправена срещу определена цел тук, горе.
— Срещу кого? — попита Дейвид.
— Срещу мен — отговори Макалистър и очите му се впиха в Уеб.
— Което означава аз — каза Дейвид. — Аз съм този човек, този маниак.
— Вашето име няма да бъде използвано — продължи заместник-секретарят. — Можем да съчиним някой американски изгнаник, който преди години е бил преследван от властите за престъпления, обхващащи от серийни убийства до пренасяне на наркотици. Ще кажем, че аз съм натрапил сътрудничеството на полицията на Хонконг, Макао, Сингапур. Усилията ми са станали причина за прекратяване на дейностите му и той е загубил милиони. Научава, че съм се върнал и съм тук, във „Виктория Пийк“. Той тръгва подир мен — човека, който му е съсипал живота. — Макалистър спря и се обърна към Дейвид. — След като съм прекарал години в Хонконг, не мога да си представя, че Пекин е пропуснал да ме забележи. Сигурен съм, че имат дебело досие за мен — човека, създал си много врагове по време на престоя тук. Създавах си врагове, мистър Уеб, това ми беше работата. Опитвахме се да разширим влиянието си в тази част на света и когато американци се замесеха в престъпна дейност, давах най-доброто от себе си, за да помогна на властите да ги заловят и да ги изгонят от Азия. Най-добрият начин, по който да покажа нашите добри намерения, беше да вървя срещу тях. Това беше една от причините да ме извикат във Вашингтон, където благодарение на името ми получихме известна яснота за Шенг Чу Янг. Вижте, ние се познавахме. Той ще обмисли дузина възможности — ще избере сигурно вярната, — но никоя и по най-далечен начин няма да е свързана с британски десантчик.
— Правилното решение — прекъсна го Конклин — е, че никой не е чул нищо за първия Джейсън Борн от години насам.
— Точно така.
— Аз съм трупът, който беше разнасян тази вечер и който е сега на скрито — каза Уеб.
— Вероятно, да — реши Макалистър. — Не сме наясно какво знае Шенг, колко навътре е проникнал чрез своите хора тук. Единственото нещо, в което трябва да го убедим, е, че мъртвият не е неговият убиец.
— Като по този начин оставите възможност за друг двойник да отиде и да причака Шенг — обади се Конклин.
— По този начин прекалено се разкриваш, Едуард — каза Хавиланд. — Никога не съм те молил за това. Ти имаш врагове.
— Искам да го направим именно така. Вие използвате за целта мен, за да направя най-точните преценки, на които съм способен, и тогава този вариант има най-голям шанс за успех. Стръвта трябва да бъде убедителна. Моето име може би ще я осигури.
— Така да бъде — каза Уеб и затвори очи, чувайки думите, които Джейсън Борн беше казвал толкова пъти.
— Дейвид… — Мари докосна лицето му.
— Извинявай. — Уеб отвори папката пред себе си. На първата страница имаше снимка с напечатано под нея име. Лицето беше идентифицирано като Шенг Чу Янг, но то беше много повече. Това беше лицето на касапина! Маниакът, който сечеше глави на мъже и жени с обсипания си със скъпоценности церемониален меч, който принуди братята да се изколят с остри ножове, който възнагради Еко с удар през врата. Дъхът му спря при спомена за непоносимата жестокост. Докато гледаше снимката, лицето на Еко се появи пред него. Еко, който плати с живота си, за да може Делта да изпълни задачата. Делта знаеше, че именно това направи възможно залавянето на убиеца. Еко умря не само осигурявайки бягството му, но и отправяйки последна молба към своя другар от „Медуза“ — последните му думи бяха, че фанатикът с меча трябва да бъде убит!
— Това — прошепна Джейсън Борн — е синът на вашия неизвестен тайпан?
— Да — каза Хавиланд.
— Вашият уважаван принц философ? Китайският светец, който никой не може да разкрие?
— Да.
— Грешите! Той се показа! О, Господи, той се показа!
Посланикът изумен подскочи напред.
— Сигурен ли сте?
— По-сигурен не мога да бъда.
— Обстоятелствата са били сигурно изключителни — каза Макалистър. — И това потвърждава със сигурност, че двойникът никога не би излязъл жив оттам. Но обстоятелствата сигурно са били потресаващи!