Адвокати и престъпници
- Автор: Лат Мими
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Адвокати и престъпници». Краткое содержание книги:
— По дяволите! — промърмори тя и захвърли писалката. После взе решение и започна да се обува. Натика документите в куфарчето си, грабна чантичката и се насочи към вратата.
Караше бързо, нетърпелива да бъде с него. Беше сигурна единствено във физическото привличане на този мъж. Иначе връзката им очевидно не водеше наникъде. Гари продължаваше да се държи безразлично по отношение на децата. Последния път реши, че няма да спи с него, преди да си изяснят отношенията. Но сега изобщо не мислеше за това. Сякаш само гласът му беше достатъчен, за да забрави всичко. Вероятно така се чувстват наркоманите и алкохолиците, въздъхна отчаяно тя. Мислят само как да задоволят порока си, всичко останало минава на втори план.
В същото време беше разтревожена от очевидната неприязън на Филип към Гари. При това повече, отколкото й се искаше да признае. Ревност ли беше това? Или има нещо друго, което Филип не желае да сподели с нея? Като първи заместник областен прокурор той имаше достъп до личните досиета на всички служители. Може би трябва да го попитам, рече си тя, после побърза да поклати глава. Не, не става… Бавно осъзна, че не желае да знае истината.
Вятърът развяваше косите й, в душата й се появи желание да стори нещо рисковано и опасно, нещо в разрез със здравия разум. За пръв път попадаше под влиянието на друг човек по този начин, чувстваше се безпомощна и беззащитна. Вероятно по тази причина реши да рискува. Само още веднъж, за да усети предизвикателството… Само още веднъж.
44
Диксън обиколи заседателната зала и благодари лично на Арнолд Миндъл, Нейтън Орнстейн и Харисън Емъри — трима от старши партньорите на „Манинг & Андерсън“, които се бяха отзовали на внезапната му покана за това заседание. След това представи високия мъж с тъмни коси, когото беше довел:
— Това е господин Пол Кентър от юридическата кантора „Ливингстън & Кентър“. Той пожела да се запознае с онези от нас, които ще влязат в управителния съвет на двете обединени компании. Разбира се, това ще стане след оттеглянето на баща ми, когато аз поема функциите на президент. Мога да ви уверя, че този момент е по-близо, отколкото някои хора си представят.
Помълча за миг, после продължи:
— Извинявам се за късния час на това заседание, но исках да бъда сигурен, че останалите служители на „Манинг & Андерсън“ вече са си тръгнали. Моят приятел Пол е информиран, че част от колегите считат бъдещото обединение за погребение на нашата стара и уважавана фирма, а не начало на нови, още по-бляскави успехи… — На лицето му се изписа усмивка. — Всъщност време е да започваме… Пред всеки от вас има папка с основните точки на предстоящото обединение. Бих желал да обърнете внимание на параграф четири…
Кейт отвори вратата на заседателната зала и с изненада установи, че вътре са се настанали Диксън и трима от старши партньорите, а на другия край на масата седи непознат човек.
— Извинете — смути се за миг тя. — Не знаех, че залата е заета. — После любопитството й надделя, очите й пробягаха по лицето на Диксън. — Мислех да използвам масата за подреждане на документите по едно обемисто дело…
Изчака Диксън да я представи на непознатия, бързо усети, че той няма намерение да го стори и протегна ръка:
— Здравейте, аз съм Кейт Александър.
— Здравейте — изправи се мъжът. — Пол Кентър.
Името беше напълно достатъчно. Това беше един от собствениците на адвокатската кантора от Ню Йорк, която проявяваше интерес към обединение с „Манинг & Андерсън“.
— Радвам се да се запозная с вас. Моля да бъда извинена за прекъсването… — Оттегляйки се към вратата, тя успя да хвърли поглед към разтворената папка пред госта. Почти не повярва на това, което видяха очите й.
Диксън я настигна в средата на коридора.
— Бих желал да запазиш за себе си това, което видя — изръмжа той. Дори на слабото осветление Кейт успя да забележи притеснението в очите му.
— Аз пък бих желала да престанеш да ме заплашваш! — отсече тя.
— Нещата са твърде сериозни! — предупредително я изгледа той. — Далеч отвъд представите на някои колежки, които използват леглото, за да си пробият път към върха!
Въздишката й приличаше на стенание.
— Много си далече от истината!
— И така да е — изръмжа той. — Но шансът е против теб, Кейт. Тази фирма е създадена от баща ми. Ако му се наложи да избира, той едва ли би се спрял на теб.
— Не съм длъжна да слушам това! — отсече тя и се извърна да си върви. Но ръката му се стрелна напред, тя неволно се спря, тъй като купчината документи почти я накараха да изгуби равновесие.