Поулгара — магьосницата
- Автор: Эддингс Дэвид, Едингс Лий
- Серия: belgariad/mallorean #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Поулгара — магьосницата». Краткое содержание книги:
Въпреки всички преговори, беше още твърде рано толнедранците или който и да било друг да предприемат някакви действия срещу бъдещата атака на ангараките. Баща ми обаче предупреди Ран Борун да стегне легионите си и да подобри военната подготовка и физическата издръжливост на воините си. Дойде ли мирен период, професионалните войници за много кратко време губят тренинг и умения. Редовните упражнения обикновено отнемат много време, а в мир войската е заета с по-неотложни задачи — като да пие, да се весели и да преследва жени, които нямат нищо против да бъдат уловени.
В ранната пролет на 4865 г., толкова ранна, та ледът още не се беше стопил навсякъде, малореанците започнаха похода си на запад. Те преминаха по земния мост, който се състоеше от непрекъсната редица скалисти островчета през морето между Малория и Западния континент. Сигурно името „земен мост“ е измислено от някой идиот, който никога през живота си не е виждал островната верига. Всеки архитект, който не е способен да построи по-добър мост от това, по-добре навреме да стане градинар.
Подозирам, че всеки от нас тайно се е обвинявал, дето не можахме да предвидим как ще действа Торак, когато армията му стигне безплодните земи на Мориндим на север от Гар ог Надрак. Мрин потвърждаваше, че крайната цел на Торак е Арендия. Ето защо решихме, че той ще тръгне направо през надракския бряг към Мишрак ак Тул, а после на запад през Алгария, за да стигне земите на арендите.
Торак беше твърде арогантен, за да си служи със сложни ходове и заобикалки. Вероятно Зедар му беше подхвърлил идеята да прати в Тул Зелик няколко малореански полка, облечени в червени туники, които да бродят безцелно из улиците за заблуда на драсниянските шпиони. Присъствието на тези войски в Мишрак ак Тул потвърди още веднъж увереността ни, че Торак ще се устреми направо към Източното укрепление и оттам ще нападне Алгария.
Но той не стори така. Вместо да нападне Алгария, той нагази в гъстите лесове на Гар ог Надрак. Да кажа, че не бяхме подготвени за такъв ход, би било умишлено прикриване на безпомощността и объркването, които ни обзеха. Бяхме струпали огромна алорнска войска в източните алгарски равнини, за да посрещне първата вълна на нападението. Ето защо Драсния се оказа почти незащитена срещу врага, когато огромната армия от малореанци, надраки, мурги и тули нахлу откъм надракските лесове през блатата на източната част. Торак незабавно прегрупира половината от войската си по южната граница на Драсния, отрязвайки всички пътища на наглите, които се опитваха да помогнат на приятелите си на север. След това хората на Бога Дракон започнаха да избиват всеки драсниянин, който се изпречеше на пътя им.
Клането беше ужасяващо. Онези от драснияните, които не бяха убити на място, бяха предавани в ръцете на гролимите, за да извършат с тях отвратителните си жертвоприношения, така скъпи на безумния им бог.
В средата на лятото през 4866 г. Драсния беше напълно обезлюдена. Останаха само шепа бегълци, които се криеха из тресавищата. Една от посоките на оцелелите драснияни беше на север към Моринланд, а крайната им цел — Черек. Хиляди бяха качени на кораби в Коту и откарани в земите на север и запад. Разбитите драсниянски полкове, на чиито плещи легна непосилната задача да спасяват родината си, бяха почти насила извлечени на черекските кораби и стоварени при устието на река Алдур. После им беше заповядано да продължат на юг до Крепостта. Крал Родар настояваше да оглави защитата на Боктор, но татко го принуди да отиде в Коту и го качи на флагманския кораб на крал Елдриг. Не вярвам крал Родар вече да е повярвал и една дума на баща ми след това, което се случи със страната му.
След като се убеди, че владее Драсния, Торак си даде почивка за прегрупиране на армията. Той искаше да остави време за подкрепленията, които още се точеха по земния мост, да настигнат основните сили.
След унищожението на Драсния, Съветът на алорните спешно се събра в Рива. И този път към нас се присъедини и крал Ормик от Сендария. Преди да започне срещата, обаче, аз прекосих мрачните зали на Цитаделата, за да разменя няколко думи насаме с Риванския пазител. Исках той да е наясно по някои определени въпроси.