Поулгара — магьосницата

Адана и Гарел, който по онова време беше на десет, бяха покосени от смъртта на Дарел. Единственото предимство на продължителните болести е, че те подготвят близките за неизбежния край.

Най-сетне в ранното лятото на 4852 г. баща ми се свърза с близнаците и ги накара да ме предупредят, че се кани да ме удостои с височайше посещение. Във времето между разговора си с него и препредаването на новината към мен те явно са успели да разчетат един от най-неясните пасажи в Мрин. Когато ми казаха, че Бранд ще е следващото Дете на Светлината по време на срещата в Арендия, аз съвсем се ядосах на майка, задето говореше с недомлъвки по време на затъмнението. Каква беше целта й тогава? Въпреки всичко нямаше да се успокоя, докато не разбера защо тя скри това от мен. Подозирах, че основанията за поведението й идват от нейния вълчи нрав.

Баща ми пътува до Алдурфорд цели две седмици. Като взе да наближава, аз се отдалечих извън града, докато и крайните къщи не останаха далеч зад гърба ми. Започвах да подозирам, че цялото ми семейство много се забавлява да ме държи в неведение за предстоящите събития.

Небето временно се беше поизчистило и иззад облаците прозираше яркосиньо петно, когато двамата с баща ми се спуснахме към реката, подминавайки крайните къщи на Алдурфорд. Слънцето светеше малко по-ярко, а лек ветрец вълнуваше повърхността на водата.

— Надявам се, че си се забавлявал на воля, татко — започнах аз. Признавам, беше доста злобно от моя страна.

— Това пък какво ще рече?

— Минаха две години от затъмнението, старче — натъртих. — Досега не си давах сметка колко назад се намирам в скалата ти от важни задължения.

— Не се прави на толкова беззащитна, Поул — отговори той. — Ти знаеш как да действаш във всеки един момент. На другите хора отнема много повече време, докато го проумеят. Исках да организирам всичко, преди да дойда при теб. Изобщо не съм те пренебрегвал умишлено.

Размишлявах известно време, опитвайки се да намеря слаби страни в думите му, но накрая се отказах.

— Близнаците ме помолиха да ти предам нещо — казах.

— Така ли?

— Бранд ще е този, който ще срещне Торак, когато назреят събитията в Арендия.

— Бранд ли?!

— Така е казано в Мрин. — После изрецитирах мъглявия пасаж пред него.

— Но това е нелепо! — изсумтя накрая той. — Бранд не може да вдигне меча на Рива, Сферата няма да позволи това. Дай ми ръката си, Поул, двамата с теб трябва да поговорим с близнаците. Ще ги попитам за някои подробности и мисля, че ще е добре и ти да ги чуеш.

Баща ми категорично отказваше да приеме, че аз съм по-добра от него в мислените разговори на дълги разстояния. Понякога се държи като същинско дете.

Близнаците продължаваха да си блъскат главите над откъса от Мрин и можеха да са ни полезни само като опишат в общи линии какво трябва да правим.

„И дума да не става! — възпротивих се, когато ми наредиха да заведа Гарел в Крепостта. — Тя е точно на пътя на Торак, ако той наистина се е насочил към Арендия.“