Поулгара — магьосницата
- Автор: Эддингс Дэвид, Едингс Лий
- Серия: belgariad/mallorean #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Поулгара — магьосницата». Краткое содержание книги:
— Това какво общо има с разговора ни? — попита нетърпеливо баща ми.
Белдин сви рамене и се почеса по корема.
— Помислих си, че ще ви е любопитно да го чуете. И така, Едноокия най-после се съвзе от безсмисленото си бълнуване и излезе от Ашаба, причинявайки слънчево затъмнение с това действие. Но той не беше наясно какво се е случило с неговите ангараки, а и продължава да тъне в неведение. Сега се уедини в една желязна кула в Ктол Мишрак и е дори по-изолиран, отколкото беше в Ашаба. Така му се събират близо четиридесет и осем века пълна изолация. На път към столицата спря в Мал Яска и това даде възможност на Урвон да му представи дълъг списък с оплаквания и жалби. На първо място в списъка обаче беше това, че генералите в Мал Зет не щат и да знаят за него, а Урвон не понася да не го зачитат. Той подшушна на Учителя си, че всички генерали са заклети еретици. И тъй като Урвон пръв го поде, при това говореше много бързо, Торак напусна Мал Яска твърдо убеден, че Мал Зет е гнездо на светска ерес. Той не остави жив човек в града, когато стигна там. После предаде континента в ръцете на Урвон и гролимите и те отново започнаха да прокарват религията си чрез остриетата на ножовете за кормене. От години кръвта не засъхва по олтарите на Торак.
Тръпки ме побиха при тези думи.
— Накрая Зедар най-после успя да убеди Торак, че да избива собствената си армия не е най-подходящата подготовка за една бъдеща война. Затова Опърленото лице обузда Урвон. Но по това време ангараките, мелсените и карандите вече така бяха наплашени от гролимите, че бяха готови да последват Урвон дори в огъня. Това според мен е най-невероятната регресия в хода на историята. Цяла цивилизация се върна назад към каменната ера само за десет години. В момента средният малореанец е на нивото на един тул. Урвон стигна дотам, че обяви четенето за престъпление. То е разрешено единствено на гролимите, разбира се. Но дори и техните библиотеки са прочистени от всякакви светски книги. Сега само чакам да отменят и колелото като ерес.
Изражението на баща ми беше ужасено.
— Мигар са горили книги?! — възкликна той.
— Не си го слагай на сърце, Белгарат — отговори чичо. — Учените от Мелсенския университет натовариха всичките си книги на каручки и ги скриха на места, където никой гролим не може да ги намери. Друго ако не, то поне сме сигурни, че далите в Кел имат копие от всяка книга, написана някога по света. А гролимите не могат да припарят близо до Кел.
— Не съм убеден, че дори аз мога да се доближа там — добави татко. — Далите са много странни хора.
— „Странни“ изобщо не дава представа какви всъщност са те — продължи Белдин. — Но друго исках да кажа — армията, която поема от Малория насам, е съставена единствено от тела. Съзнанието на всички воини е като изтрито.
— Това е врагът, за когото винаги съм мечтал — гласът на баща ми звучеше почти злорадо. — Дай ми ти на мен глупави врагове и гледай на какво съм способен.
— Ще се постарая да запомня това — отвърна чичо, а после се огледа. — Намира ли се нещо за пиене тук?
— Може да пийнеш нещо по време на вечерята — казах.
— А защо не и преди вечеря?
— Не бих искала да си разваляш апетита, скъпи чичо.
Тъй като главната цел в предстоящото нападение на ангараките бе отново да сложат ръка на Сферата, то излизаше, че алорните щяха да понесат основната тежест на вражеската атака. Ето защо двамата с баща ми държахме именно алорните да разполагат с най-точни данни за развитието на събитията. Останалите бяха запознати само в общи линии. Когато обаче мургите и надраките затвориха основните търговски пътища през 4864 г., на толнедранците стана ясно, че ще предстои нещо много важно. За да направи живота на търговците от Тол Хонет съвсем непоносим, не след дълго и Бранд затвори пристанището на Рива под предлог, че предстои основен ремонт. След всичко това и на най-големия глупак би му просветнало, че алорните и ангараките си разчистват пътя за някакви съдбоносни стъпки и те ще се отразят дори на онези, които няма да участват в конфликта. А Ран Борун IV съвсем не беше глупак.
През зимата отново се събрахме в Рива, за да отчетем един пред друг как върви подготовката. Казах на баща ми, че ако не за друго, поне от елементарна учтивост дължим на Ран Борун информация за онова, което предстои да се случи.
— Ако кулминацията на войната ще бъде в Арендия, ще ни е нужна помощта на толнедранските легиони — казах. — Затова е добре да останем приятели с императора.
Както обикновено в такива случаи, баща ми изръмжа и взе да мърмори, но накрая тръгна към Тол Хонет, за да говори с младия Ран Борун. Докато приказвали, на моя иначе не особено схватлив баща внезапно му дошло гениално просветление. Вместо да губи излишно време да пробива непристъпната стена от наследствен скептицизъм на Боруните и да го усуква откъде се сдобиваме с информация, той най-нагло излъгал. Обяснил, че сведенията, с които разполагаме, идват направо от драснианските разузнавателни служби. Този мит ни свърши добра работа в продължение на векове.