Адвокати и престъпници
- Автор: Лат Мими
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Адвокати и престъпници». Краткое содержание книги:
Той беше по риза.
— Как мина?
— Обвиняемата се разболя, а моят главен свидетел хвърли една неочаквана бомба — отвърна тя. — Иначе всичко беше нормално.
— Какво стана?
Тя му разказа за синините.
— Какво мислиш за това?
— Не зная дали изобщо е вярно — поклати глава Мадлин.
— Допускаш инсценировка?
— Не зная. Но ако наистина е така, едва ли е било нещо повече от случаен инцидент. — Кестенявата й коса се разтърси. — До момента, в който Бартоломю изплю този факт, всичко вървеше гладко и Сандра несъмнено отиваше на съд… Много ми се иска Кейт да я призове за свидетел! Тогава вече ще мога да я раздрусам както си зная!
— Съмнявам се, че ще получиш този шанс.
— За нещастие съм напълно съгласна с теб — усмихна се тя. — Кейт трябва да е луда, за да ми даде подобна възможност.
Филип закрачи напред-назад, на лицето му се изписа смущение.
— Мисля, че работиш добре върху един доста заплетен случай — рече той.
— Благодаря ти, Филип — светнаха топлите кафяви очи на Мадлин.
Изпълненото с неудобство мълчание се проточи. Мадлин се наведе, събу обувката си и протегна крак.
— Не зная защо краката винаги ме болят, когато започвам дело — оплака се тя.
— Организмът ти се нуждае от време, за да се нагоди към новия ритъм.
— Всичко ме боли — въздъхна тя и шеговито размаха обувката с висок ток. — Ти поне не си длъжен да носиш подобни неща…
— Права си — леко поруменя той. — Значи продължаваш да мислиш, че Кейт няма да промени защитата си по време на предварителното дело?
— Каква защита? — засмя се самоуверено тя.
— Не бъди много сигурна в победата си — предупреди я той. — Кейт е твърде добър юрист, за да се предаде без бой.
— Всички нейни варианти преминават през изправянето на Сандра зад свидетелската банка. Например тя би могла да заяви, че не е знаела за намеренията на Томи да убие съпруга й. Или, че идеята е била на Томи, но тя мислела, че се шегува… Нещо от тоя сорт.
— Това е трудно решение за всеки защитник. В случая не бих искал да съм на мястото на Кейт.
— Нито пък на мое, нали? — засмя се тя и размаха обувката си.
Той се усмихна, после разтърка брадичка и на лицето му се изписа загриженост.
— Не мислиш ли, че след днешната бомба на Томи тя няма да прибегне до варианта самозащита?
— Филип, освен опасността да изправи Сандра като свидетел, тя рискува и други неща. Едно насинено око не означава, че съпругата ще тръгне да търси убиец за мъжа си, нали? Нека разсъждаваме трезво. Тя съвсем не е насочила пистолет в гърдите на мъжа си в момент, в който се е чувствала в опасност…
— Вярно, но…
Видяла усмивката му, Мадлин искрено се помоли да й е простил, макар да не знаеше какво прегрешение е извършила спрямо него. Импулсивно реши да го покани на едно питие и вдигна глава.
— Филип, защо да не идем някъде и да…
Той сякаш предусети думите й и вече вървеше към вратата:
— Не, благодаря. Трябва да тръгвам. — Ръката му се размаха за сбогом. — Ще се видим утре.
Тази вечер, по силата на рядко изключение, Сам беше решил да вземе децата. Мадлин понечи да изтича след Филип, но въздъхна и се отказа. По-добре да поработя, помисли си тя. И без това ме чакат куп дела.
Един час по-късно беше забравила всичко, затънала в папките си. От това състояние я извади рязкото позвъняване на телефона. Беше Гари.
— Мислех, че ще се отбиеш при мен.
— Съжалявам, но имам много работа.
— Чух, че делото е отложено до понеделник. Днес е едва сряда, имаш достатъчно време.
Тя видимо се поколеба.
— Моля те — меко рече той.
— Добре — предаде се тя.
— Хайде, тръгвай!
— След малко — отвърна тя, надявайки се, че гласът й не звучи прекалено нервно. — Искаш ли да взема нещо по път?
— Не, имам всичко. Донеси само разкошното си тяло.
— Добре, ще се видим след малко.
— Побързай! — В гласа му се смесиха молба и заповед.
Тя направи усилие да се съсредоточи върху работата си. Беше сигурна, че ще може да приключи за около половин час. Но колкото повече се напъваше, толкова по-невъзможно й се струваше това. В душата й се надигна нетърпение — същото, което предшестваше последната им среща. Имаше чувството, че не й достига дъх. Гърдите й натежаха и сякаш притиснаха стомаха й.