Аз съм пилигрим
- Автор: Хейс Тери
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546555458
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Аз съм пилигрим». Краткое содержание книги:
- Мисля, че да. Той е интелигентен човек, ще разбере. Ти можеш ли да свършиш работата?
- Да го намеря? Имам много добър шанс - отговорих.
Чух лека въздишка на облекчение - или може би кръвното му налягане се връщаше към земята.
- Добре. Приемаме, че продължаваме дискретно. Ще накарам експертите да се върнат към жената.
- Видя ли работата им досега? - попитах.
- Разбира се. Не е кой знае какво, нали?
- Абсолютно отчайваща. Трябва да използваме други хора.
- Кои?
Насред Турция, докато следвах бялата линия километър след километър, изпаднал едва ли не в хипноза, мислех за екипа експерти на ЦРУ и как, по дяволите, да компенсирам слабата им работа. Някъде малко преди да стигна Истанбул реших какво трябва да направя. „Hai domo“141, помислих си.
- Познавам един човек. Преди време му казах, че ако се окажа натясно и ми е нужна компютърна помощ, той ще е първият, на когото ще се обадя. Казва се Battleboi.
- Повтори - каза Шепота.
- Battleboi.
- Значи съм чул правилно.
- Пише се с i, не с у.
- О, чудесно. Разликата е голяма. Battleboi с i - почти нормално, нали?
- Истинското му име е Лоренцо - малкото му име. Бил е арестуван за кражба на данните на петнайсет милиона кредитни карти.
Чух Шепота да пише нещо на клавиатурата - очевидно се свързваше с базата данни на ФБР, След малко каза:
- Да, прав си за това... О-хоо... Този тип би трябвало да е в хакерската алея на славата. Все едно. Преди два дни е сключил сделка с манхатънския главен прокурор.
- Колко са му дали?
- Петнайсет години в Левънуърт.
- Петнайсет години!? - възкликнах. Започнах да ругая отговорните за това - петнайсет години в зандана заради кредитни карти? Не бях сигурен, че ще оцелее.
- Какво казваш? - попита Шепота. - Не те чувам.
- Казвам, че са задници. Той твърдеше, че ще го доят, докато изстискат цялата информация, с която разполага, а после ще го измамят. Оказа се прав.
- Не знам нищо по въпроса.
- Вероятно е така, но трябва да го държиш навън. Поне докато не приключим. Кажи му, че негов приятел, Джуд Гарет, има нужда от помощ. Сигурен съм, че ще се справи много по-добре от другия екип, с каквито и ресурси да разполага той.
- За бога! Battleboi? Сигурен ли си?
- Разбира се, че съм сигурен!
- Добре, добре... - каза Шепота. - Как искаш да се свързва с теб?
- Не знам. Щом може да открадне петнайсет милиона кредитни карти, сигурен съм, че ще изнамери начин.
Приключихме с деловата част и изведнъж се почувствах уморен до смърт.
- Преди да затвориш... - почна Шепота и спря. Зачудих се дали е загубил мисълта си, или му е трудно да изрече това, което иска да ми каже.
- Веднъж споменах, че ти завиждам - продължи след малко, дори по-спокоен от обикновено. - Спомняш ли си?
- Да, в колата - отвърнах.
- Вече не е така. Просто се радвам, че си там, приятел. Вършиш страхотна работа. Поздравления.
От устата на Дейв Маккинли това означаваше наистина много.
- Благодаря.
Затворих. Мислих дълго. Имаше още нещо, което не можех да проумея - Лейла Ал Насури-Кумали не отговаряше на никакъв профил, който можех да си представя.
62.
Късметът на момчето от Ел Мина, започнал с неочаквания подарък - мобилен телефон, - продължил с пълна сила.
В сряда следобед, докато се прибирало от училище, телефонът звъннал и се обадил мъжът, който му го подарил. Обяснил, че се обажда от Германия, където извадил късмет да открие джамия, която се ръководи в съответствие със строгата му вяра, и работа, която обещавала добро бъдеще.
Момчето понечило да задава въпроси, може би с мисълта, че някой ден би могло да отиде при този човек, като баща, проявил такава щедрост към него, но Сарацина го прекъснал - казал му, че за жалост бърза за работа, няма време и той трябва да го слуша внимателно.
- Намери химикалка. Ще ти дам един адрес.
Докато момчето ровело в чантата си, седнало на някакъв зид под сянката на едно дърво, Сарацина обяснил, че вече му е изпратил ключ, който отваря гаража на стария му апартамент. Вътре имало кашони с медицински материали - тези, за които му бил говорил. Помни ли? Негодните ваксини, със залепени етикети? След като получи ключа, момчето трябвало да отвори гаража и да впише на етикетите следния адрес.
- Отбележи, че са за мен - казал му Сарацина, - в „Хирон Кемикълс“, Карлсруе, Германия. Ще ти го кажа буква по буква, заедно с точния адрес, улица и номер.