Аз съм пилигрим

-      Дейв, аз съм - отговорих, като нарочно използвах малкото му име, което не беше много известно, за всеки случай, ако все пак някой слуша, и говорех бавно и неангажиращо въпреки вълнението и нарастващата тревожност заради мястото, където бях.

Макар че обаждането ми го изненада, той влезе в тона на разговора моментално.

-      Ей, какво става? - попита също толкова неангажиращо, с което ми напомни колко добър водещ офицер всъщност е.

-      Нали си спомняш жената, за която говорихме? Лейла Кумали.

-      Полицайката?

-      Да. Истинското ѝ име е Лейла ал Насури.

-      Звучи арабско.

-      Да. Тя е била в телефонната кабина.

От другата страна последва мъртвешка тишина. Въпреки престореното безразличие на Шепота, въпреки годините опит и невероятния му талант, бях успял да го изкарам от равновесие.

Не го знаех тогава, но ефектът от думите ми е бил усилен от продължаващите неуспехи при всичките ни други усилия. Сто хиляди агенти, работещи за най-различни разузнавателни организации, които търсеха мъж, който се предполага, че опитва да направи мръсна бомба, повишаваха температурата, но не даваха никаква светлина. Шепота явно беше решил, че шансовете да го хванем намаляват с всяка минута.

-      А, да... в кабината значи? - подхвърли той, все едно не е кой знае какво. - Сигурен ли си?

-      Няма съмнение. Попаднах на един човек, който свири на музикален инструмент... няма значение как се казва... прави се от кост на орел. Показа ми видеозаписи.

-      Интересно - каза Шепота, като че ли беше нещо забавно.

-      Как каза? Ал Насури? Жената имам предвид, не инструмента.

Казах му и при нормални обстоятелства следващият му въпрос би бил откъде се обаждам, но бях сигурен, че вече знае. При поста, който заемаше, всички обаждания към мобилния му телефон се записваха и предполагах, че вече е надраскал бележка на асистентите си да проследят моето през „Ешелон“.

Докато очакваше да му отговорят, продължавах:

-      Дейв, има нещо, което за мен е много важно. Наистина много важно. Трябва да пипаш меко, да внимаваш много с кого разговаряш.

-      Защо? - попита той. - Смяташ, че на някои симпатяги ще им хрумне блестяща идея? Че могат да се намесят и да започнат да мачкат хората?

-      Именно. Приемаме, че тя може да се свърже с него, обаче съм почти напълно сигурен, че в системата има клопка.

-      Умишлена грешка в случай на принуда?

- Да.

Той се замисли над това за няколко секунди.

-      Да, онзи тип ще е глупак, ако няма подобна уловка.

-      Може да му загубим следите напълно.

-      Разбирам - каза той. Последва нова пауза, докато мислеше какво да прави. - Ще трябва да обсъдя това най-малко с още един човек. Разбираш ме, нали?

Имаше предвид президента.

-      Можеш ли да го убедиш да се въздържи? - попитах.