Не се сбогувам [bg]

- Аха. Накъде тръгна ли? - и грабна банкнотата с хилавата си лапичка. - В „Червена роза" е. Еей там.

Посочи към двуетажната сграда на ъгъла на Солянка. Преди там имаше цветарски магазин, а и сега се виждаше табела с червена роза.

- Какво има там?

- Много ясно какво. Плащаш си и ти сипват ханжа[23]  или спирт. Всичко имат там, дори шаврантии в мазето. Само трябва да знаеш тайната дума. Дай още десетачка - и ще ти я кажа.

Революцията си е революция, а животът си тече по обичайния ред, включително и нелегалният, далавераджийският, помисли си Фандорин. Къде да е вертепът, ако не близо до Хитровка[24]?

Е, значи преследването не продължи дълго.

- Ще дадеш ли десетачка? - не мирваше хлапакът. - Не.

Ераст Петрович се отдалечи.

- Аха, така като те гледам, само шаврантии ти трябват! - подвикна след него неделикатният отрок и беше прав, но Фандорин нямаше време да се натъжава по този повод. Точно в този миг от обителта на порока на тротоара се появи дълга черна фигура. Човек с широкопола шапка, шлифер с пелерина (и да, май с брада) сви зад ъгъла на „Солянка " и изчезна.

Ераст Петрович с всички сили напъна ръчката, засилвайки се максимално. Беше много добре, че „Гарибалди" се бе задържал в пивницата само за няколко минути. Значи не бе успял да пропие плячката. Но му хрумна и друга мисъл, която преди не би му хрумнала. Ще настигнеш грабителя и после какво? Онзи е здравеняк, с пистолет. Преди Фандорин щеше да се справи с него като стой та гледай, ако ще и три пистолета да имаше, а сега? Ако спре и изчака малко, а още по-добре - ако освен това се понаведе, би могъл да опита да го фрасне с юмрук, разбира се, само в хоризонтална плоскост, защото отдолу нагоре няма да стане... Е, както и да е, само да го настигне!

Увлечен от треската на преследването, Ераст Петрович изхвърча на Солянка, като от скоростта едва не падна от тротоара, но все пак успя някак да спре, обърна се.

Черната фигура бе на стотина метра, полите на шлифера се развяваха от движението.

Бодро крачи. Бърза за някъде. Пак изчезна. Сви към Възпитателния дом. Притеснен, че обектът ще се скрие в някой двор или вход, Фандорин отново се засили, но този път взе завоя доста по-ловко. Количката, разбира се, отстъпваше по скорост и маневреност на мотоциклета с кош, с който Ераст Петрович бе препускал из град Баку, но в общи линии принципът беше същият - гледай да не те поднесе и използвай тежестта на тялото.

Успя тъкмо навреме - видя как „Гарибалди" отново завива, този път наляво, по алеята. Май към портата на Банковото общество? На онова място като че ли няма накъде другаде. Във всеки случай преди беше така...

Точно така. Засадената с красиви храсти алея водеше към широко отворената порта, зад която се виждаше двор и фронтон с колони. Някога тук имаше богаташки имот с къща,строена след пожара [25], след това – кантората на Асоциацията на банките в Русия. Какво  ли е сега? И къде е „Гарибалди"?

Ето го, качва се тичешком по широкото стълбище. Вратата се отвори и се захлопна.