Обречена на теб [bg]

— Колко е приятно тук — каза Ева, като оглеждаше светлосивите стени и приглушените лампи, висящи от тавана, докато следвахме момичето, което ни водеше към масата ни.

Стигнахме до местата си, дръпнах стола на Ева и огледах помещението. Както винаги, тя привличаше вниманието на околните. Беше безспорна красавица, но сексапилът ѝ бе нещо, което човек трябваше да види с очите си. Личеше във всяко нейно движение, в държанието ѝ, в извивката на устните.

И тази жена беше моя. Погледът, който хвърлих на всички присъстващи в ресторанта, недвусмислено им показа това.

Седнах срещу нея и се наслаждавах на начина, по който светлината на свещта, поставена на масата, озаряваше златистата ѝ коса и кожа. Блясъкът на устните и погледът в очите ѝ подканваха към дълги и дълбоки целувки. Никой не ме беше гледал така — с пълно разбиране и приемане, съчетани с любов и желание.

Можех да ѝ кажа каквото си поискам и тя щеше да ми повярва. Толкова прост дар, но рядък и безценен. Единствено мълчанието ми можеше да я отблъсне, но истината — никога.

— Ангелчето ми — промълвих и взех ръката ѝ в своята, — ще те попитам още веднъж и след това никога повече няма да повдигна въпроса. Сигурна ли си, че искаш да напуснеш работа?

— Няма ли след двайсет години да ми се сърдиш за това? Няма нещо, което не бихме могли да поправим или отменим, стига само да кажеш.

— Възможно е след двайсет години ти да работиш за мен, шефе! — Гърленият ѝ смях се понесе във въздуха и още повече усили страстта ми към нея. — Не се тревожи, разбра ли? Всъщност, изпитах известно облекчение. Имам твърде много задачи: да си събера багажа, да се преместя при теб, да планирам сватбата. Щом всичко това отмине, ще реша какво да правя по-нататък.

Познавах я добре. Ако имаше някакви съмнения, щях да ги усетя. Това, което долових обаче, беше съвсем различно. И ново.

В нея гореше огън.

Не можех да откъсна очи от нея, дори докато поръчвах виното.

Келнерът се отдалечи и аз се отпуснах, отдадох се на простото удоволствие да се взирам в невероятната си съпруга.

За да ме подразни, Ева навлажни устни с език и се наведе към мен.

— Ти си безумно секси.

Изкривих устни:

— Нима?

Ева отърка крак в моя.

— Ти без съмнение си най-секси мъжът в ресторанта, което много ми харесва. Обичам да се фукам с теб.

Въздъхнах пресилено:

— Все още ме желаеш само заради тялото ми.

— Точно така. Кой се интересува от милиардите ти? Притежаваш много по-ценни неща.

Стиснах крака ѝ между глезените си.

— Като съпругата ми. Тя е най-ценното, което притежавам.

Ева вдигна развеселено вежди:

— Притежаваш, така ли?

Усмихна се на келнера, който се върна с бутилка вино. Докато ѝ наливаше, Ева плъзна закачливо крак по моя, притвори леко клепачи и в погледа ѝ се появи пламъче. Бутнах чашата към нея, наблюдавах как я вдига, как завърта червеното вино в нея и я поднася към носа си, преди да отпие. Измърмори от удоволствие — беше одобрила избора ми — и този звук ме заля ката гореща вълна, което, предполагам, беше и целта ѝ. Галеше бавно крака ми със своя и ме подлудяваше. Възбуждах се все повече, и без това едва издържах след толкова дни на въздържание.