Обречена на теб [bg]

— Винаги може да стане и по-лошо — изсумтя Кари.

— Какъв оптимист си само скастрих го. — Трей знае ли, че си говорил с Татяна и тя няма да се мести при теб?

— Изпратих му съобщение. Нищо не ми отговори. Но аз и не очаквах друго.

— Дай му още малко време.

— Ева, в крайна сметка той иска да бъда сто процента гей. Според него да си бисексуален означава да спиш с когото ти падне. Не може да приеме, че влечението ми към двата пола не ми пречи да бъда верен на един-единствен човек. А може би просто не иска да го проумее.

Въздъхнах тежко.

Май никак не ти помогнах в това отношение. Трей повдигна веднъж въпроса пред мен и аз не му обясних нещата както трябва.

Мисълта за това ме тормозеше от известно време. Трябваше да се свържа с Трей и да се опитам да оправя нещата. Когато той отвори тази тема, Кари беше в болница и се възстановяваше от жесток побой. Тогава не бях в състояние да разсъждавам особено трезво.

— Не можеш да оправиш всичко вместо мен, бебчо. — Той се завъртя, легна по корем и ме погледна. — Но те обичам още повече за това, че се опитваш.

Опитах се да намеря подходящи думи:

— Ти си част от мен — казах му. — За мен е изключително важно да си добре.

— Работя върху това. — Кари прибра косата от лицето си. — Този уикенд, докато сме в Уестпорт, ще се опитам да осмисля възможността Трей да не е част от живота ми. Трябва да гледам реалистично на нещата.

— Ти бъди реалист, аз няма да губя надежда.

— Успех в начинанието. — Поизправи се и подпря лакти на коленете си, главата му клюмна. — И това ме връща обратно към Татяна. Мисля, че съм наясно по въпроса. Не можем да бъдем заедно. Със или без бебе, положението няма да е добро нито за нея, нито за мен.

— Уважавам решението ти.

Трудно ми беше да кажа нещо повече. Винаги щях да се опитвам да дам подкрепа и спокойствие на най-добрия си приятел, но има някои трудни уроци, които човек трябва да научи сам за себе си. Трей, Татяна и Кари — всички те бяха наранени и причината за това бяха решенията, които бе вземал Кари. С действията си той отблъскваше от себе си хората, които го обичаха, предизвикваше ги, за да провери дали ще останат до него. Това изпитание беше обречено на провал. Сега, изправен пред последствията, може би щеше да се промени към по-добро.

Най-добрият ми приятел се усмихна кисело, докато надничаше иззад дългия си бретон със зеленоок поглед.

— Не може изборът ми да зависи само от това каква ще е ползата за мен самия. Отвратително е, но… все някога трябва да порасна.

— Май се отнася за всички ни — отвърнах и се усмихнах окуражително. — Днес напуснах работа.

Всеки път, когато го изричах на глас, ми ставаше все по-лесно да го приема.