Обречена на теб [bg]

— Не е добра идея двамата с теб да се намираме в близост до легло.

Гидиън впери поглед в мен, на устните му се появи неустоима секси усмивка, която беше малко кисела.

— Точно на това разчитам.

— Вместо това започни да броиш дните до сватбата ни — посъветвах го. — Както правя аз. Броя всяка минута.

Беше изключително мъчително. Физическата ми връзка с Гидиън беше също толкова важна за мен, колкото и емоционалната. Обичах го. Обичах да го докосвам, да го успокоявам, да му давам това, от което се нуждае… Правото ми да го върша означаваше много за мен.

Хванах ръката му над китката и стиснах леко твърдия като камък мускул.

— Ти също ми липсваш.

— Не е нужно да е така.

Дръпнах го настрани и сниших глас:

— Ти определяш кога, ти определяш как — припомних му с шепот основния принцип на сексуалния ни живот. — И отчасти наистина ми се иска да кажа „още сега“. Но има нещо, което желая дори повече. Ще ти се обадя по-късно довечера, след като поговоря с Кари, и ще ти кажа какво е то.

Усмивката изчезна от устните му. Погледна ме хищно.

— Можеш да се отбиеш в съседния апартамент и да ми кажеш още сега.

Поклатих глава. Когато Нейтън представляваше заплаха за мен, Гидиън се пренесе да живее в апартамента точно до моя, пазеше ме и правеше всичко възможно да съм в безопасност, а аз дори не знаех. Можеше да си позволи да постъпи по този начин, защото притежаваше сградата — тя бе един от многото имоти в града, които му принадлежаха.

— Трябва да се прибереш в мезонета, Гидиън. Просто се отпусни и се наслаждавай на красивото жилище, в което скоро ще заживеем двамата.

— Без теб там не е същото. Струва ми се празно.

Думите му ми подействаха като удар. Преди да се срещнем, Гидиън бе подредил живота си така, че да може да бъде сам във всяко едно отношение — работа, по някоя свалка от време на време и избягване на контактите със семейството. Аз бях променила всичко това и не исках той да започне да съжалява.

— Сега е шансът ти да се отървеш от всичко, което не би искал да заваря, когато се преместя там — подразних го, за да не задълбавам в проблема.

— Знаеш всичките ми тайни.

— Утре ще бъдем заедно в Уестпорт — напомних му.

— Утре е прекалено далеч.

Повдигнах се на пръсти и го целунах по брадичката.

През част от времето ще спиш, а през останалата ще работиш отвърнах, а след това прошепнах: — Бихме могли да си пращаме еротични съобщения. Ще видиш колко изобретателна мога да бъда.

— Предпочитам оригинала пред репродукциите.

— Тогава ще си изпращаме клипчета — измърках тихо. — Със звук.