Обречена на теб [bg]

От единайсети август до двайсет и втори септември — цял месец и половина. Мисълта за това почти успя да ме убеди, че мога да понеса следващите няколко седмици.

— Здравейте, Ева, Гидиън.

Доктор Питърсън се изправи, когато влязохме в кабинета му. Беше висок мъж и трябваше доста да сведе поглед, за да види, че се държим за ръце.

— И двамата изглеждате добре.

— Чувствам се добре — заяви Ева силно и уверено.

Аз не казах нищо, само протегнах ръка и стиснах неговата.

Добрият лекар знаеше за мен неща, които се бях надявал никога да не се наложи да споделя с когото и да е. Затова и не се чувствах особено комфортно в негово присъствие въпреки удобните мебели и успокояващата палитра от неутрални цветове в кабинета му.

Самият доктор Пигърсан беше благ човек, схватлив и проницателен. Чувстваше се добре в собствената си кожа, а поддържаната му сива коса допринасяше много за приятното му излъчване.

Трудно ми бе да разчитам на някого, който знаеше колко уязвим съм всъщност, но се опитвах някак си да се справя с това усещане, защото нямах друг избор — доктор Питърсън играеше основна роля в брака ми.

Двамата с Ева седнахме на дивана, а доктор Питърсън се настани в обичайното си дълбоко кресло. Остави таблета и писалката си на облегалката и впери в нас острия проницателен взор на тъмносините си очи.

— Гидиън — започна той, — кажи ми какво се случи след последната ни среща миналия вторник.

Настаних се удобно и започнах директно по темата:

— Ева реши да последва съвета ви да се въздържаме от секс, докато се оженим официално.

Жена ми се засмя ниско и гърлено. Облегна се на мен и прегърна ръката ми.

— Доловихте ли обвинителната нотка? — обърна се тя към лекаря. — Вие сте виновен, че той няма да получи никакъв секс през следващите две седмици.

— Повече от две седмици са — възразих.

— Но по-малко от три — не ми остана длъжна и се усмихна на доктора. — Трябваше да се досетя, че това ще е първият проблем, който ще повдигне.

— А ти с какво би започнала, Ева? — попита Питърсън.

— Снощи Гидиън ми разказа кошмара си съвсем подробно — отвърна тя и хвърли поглед към мен. — Беше огромна стъпка. Истински повратен момент в отношенията ни.

Нямаше как да не забележа любовта, която грееше в очите ѝ, докато говореше, нито пък благодарността и надеждата. Гърлото ми се стегна при тази гледка. Разказал ѝ бях за извратените гадости, които се въртяха в главата ми, и това бе най-трудното нещо, което някога ми се бе налагало да правя. По-лесно ми беше дори когато разказвах на доктор Питърсън за Хю. Но си заслужаваше да ѝ споделя дори само за да видя това изражение в лицето ѝ.

Най-грозните неща, които бяхме преживели, ни сближаваха най-силно. Беше ненормално, но и прекрасно. Придърпах ръцете ѝ в скута си и я обхванах с две ръце. Почувствах същата любов, благодарност и надежда, които изпитваше и тя.

Доктор Питърсън взе таблета си.

— Доста разкрития е имало за теб тази седмица, Гидиън. Какви с причината?

— Знаете каква.