Обречена на теб [bg]

— С теб бяхме съвсем различни тогава. — Ева се отдръпна и впери ясните си сиви очи в мен. — Ти вече не си онзи мъж, който ме пренебрегваше по време на вечерята.

— Не съм те пренебрегвал.

— А и аз не съм същата жена — продължи тя. — Да, стана ми малко неприятно, когато видях Корин днес, но вече знам, че тя не представлява заплаха за мен. Знам, че ти си обвързан. Ние сме обвързани. И затова можем да постъпим така.

Отпуснах се назад.

— Не искам.

— Аз също не искам, но мисля, че идеята е добра. — Ева се усмихна. — Колко старомодно и романтично е да чакаш първата брачна нощ. Помисли си само какъв страхотен секс ще правим тогава.

— Ева, нашият сексуален живот и сега е страхотен.

— Но трябва да се научим да правим секс за удоволствие, а не защоото разчитаме той да ни държи заедно.

— При нас се получават и двете и в това няма нищо лошо.

Със същия успех можеше да поиска от мен да не ям, което щих да приема с по-голяма охота, ако ми беше дала възможността да избирам.

Гидиън… между нас има нещо невероятно. Струва си усилие го да се опитаме да бъдем стабилни във всяко едно отношение.

Поклатих глава. Ядосвах се на безпокойството си. То означаваше загуба на контрол, а аз не можех да си позволя подобно нещо спрямо нея. Ева заслужаваше повече.

Наведох се към нея и допрях устни до ухото ѝ.

— Ангелчето ми, ако не ти липсва усещането на члена ми вътре в теб, тогава трябва да ти го вкарам, а не да отстъпвам.

Ева потрепери и аз се усмихнах вътрешно. Но въпреки това прошепна: —Моля те, опитай се. Заради мен.

— Ева, пет минути са кратко време. Ти ми говориш за седмици.

— Миличък… — Засмя се тя тихо. — В момента се цупиш. Толкова си сладък. — Наведе се към мен и долепи устни до бузата ми. — А и това искрено ме ласкае. Благодаря ти.

Присвих очи.

— Предупреждавам те, че няма да ти бъде никак лесно.

Ева прокара пръсти надолу по вратовръзката ми.

— Разбира се, че няма да е. Ще се опитаме да го превърнем в забавление. И в предизвикателство. Да видим кой ще се предаде пръв.

— Аз — промърморих — нямам никаква амбиция да спечеля.

— Какво ще кажеш да спечелиш мен? Увита в панделка, без нищо друго… като подарък за рождения ти ден.

Намръщих се. За нищо на света нямаше да преглътна това предизвикателство. Дори мисълта, че Ева ще изскочи гола от тортата за рождения ми ден, не можеше да ме накара да се почувствам по-добре.

— Какво общо има рожденият ми ден с всичко това?

Ева ме заслепи с усмивката си, което само ме накара да поискам още. За мен тя винаги бе слънце и топлина, но когато се извиваше под тежестта ми и стенеше, че иска по-силно и по-дълбоко…

— Тогава ще се оженим — заяви тя.

Трябваха ми няколко секунди да проумея казаното, защото в момента си мислех само за секс.

— Не знаех.