Обречена на теб [bg]

— Ева.

Прегърнах я и я придърпах по-близо до себе си, изпитах благодарност, когато се облегна на мен и сложи глава на рамото ми. Това не беше капитулация. По-скоро временно прекратяване на огъня. Но и толкова ми стигаше.

— Ето че се появи един важен въпрос — намеси се доктор Питърсън. — Нека го обсъдим. Какво ще стане, ако Гидиън така и не успее да бъде толкова откровен с теб, колкото очакваш?

— Не знам. — Ева избърса сълзите си. — Не знам какво ще стане с нас тогава. — Цялата надежда, която изпитваше при влизането ни в кабинета, изчезна. Погалих я по косата и се опитах да кажа нещо, което би ни върнало към онзи миг.

Нищо не ми идваше наум, затова казах само:

— Ти напусна работа заради мен, въпреки че не искаше. Аз разказах съня си, въпреки че не исках. Не е ли това начинът нещата да потръгнат? И двамата правим компромиси.

— Напуснала си работа ли, Ева? — попита доктор Питърсън. — Защо?

Жена ми се сгуши в мен.

— Тя започна да причинява твърде много неприятности и прециншх, че не си заслужава. Освен това Гидиън е прав, той отстъпи малко, така че е справедливо и аз да го сторя.

— Мисля, че компромисите и от двете страни не са били никак малки. А и двамата избрахте да започнем тазвечерния сеанс с нещо друго, което означава, че не се чувствате особено добре по отношение на жертвите, които сте направили. — Докторът се облегна назад и сложи таблета в скута си. — Някой от вас задавал ли си е въпроса защо бързате толкова много?

И двамата вдигнахме поглед към него.

Питърсън се усмихна.

— Мръщите се, затова приемам, че отговорът ви е отрицателен. Като двойка вие притежавате огромна сила. Може би не споделяте всичко, но комуникирате помежду си и го правите по продуктивен начин. Има известна доза гняв и разочарование у вас, но вие ги изразявате открито и зачитате чувствата на другия.

Ева се изправи:

— Но…

— Освен това и двамата имате свой собствен план и се опитвате да манипулирате другия, за да го осъществите. Тревожа се, че има проблеми и промени, които съвсем естествено ще се появят и ще намерят решение с времето, но нито един от вас не е готов да чака. И двамата се опитвате да придвижите връзката си напред с огромна скорост. Минали са само три месеца, откакто се срещнахте. На този етап повечето двойки вземат решение да не се срещат с други потенциални партньори, а вие вече от месец сте женени.

Изпънах рамене:

— Какъв е смисълът да отлагаме неизбежното?

— Ако наистина е неизбежно — отвърна Питърсън и ме погледна добронамерено, — тогава защо да прибързвате? Но не в това е проблемът. И двамата подлагате на изпитание брака си, като притискате другия да действа, преди да е готов за това. И двамата имате свои начини да се справяте с тежки ситуации. Гидиън, ти прекъсваш връзката и се отдръпваш, както си постъпил със семейството си. Ева, ти започваш да се самообвиняваш, когато връзката ти не е успешна, и се отказваш от собствените си нужди, както си го правила при предишните си връзки, при които си проявявала склонност към самоунищожение. Ако продължавате да се поставяте един друг в ситуации, в които се чувствате заплашени, в крайна сметка ще задействате един от тези самозащитни механизми.