Третият близнак [bg]

5.

— Срещала ли си някога мъж, за когото да ти се е искало да се омъжиш? — попита Лайза.

Двете седяха на масата в апартамента й и пиеха нескафе. Всичко наоколо бе хубаво, както и самата Лайза — тапети на цветя, орнаменти от порцелан и плюшено мече с папийонка на точици.

Днес Лайза щеше да си вземе отпуск, но Джийни бе облечена за работа — тъмносиня пола и бяла памучна блуза. Беше много важен ден и тя гореше от нетърпение. Първият й обект за изследване днес трябваше да пристигне в лабораторията и тестовете щяха да започнат. Дали те щяха да потвърдят теорията й, или да я отхвърлят? В края на днешния следобед или щеше да се чувства удовлетворена, или щеше да прави болезнена преоценка на идеите си.

Все пак й се искаше да тръгне в последния момент. Лайза още бе много напрегната. Джийни си казваше, че най-доброто нещо, което може да направи за нея, е да й говори за мъже и за секс, както го правеха всеки ден. Това вероятно щеше да я вкара пак в релсите. Искаше й се да остане тук цяла сутрин и да си бъбрят двете с Лайза, но не можеше. Наистина съжаляваше, че приятелката й днес нямаше да бъде в лабораторията и да й помага в тестовете, но за това въобще не можеше да става въпрос.

— Имаше един тип, за когото исках да се омъжа — отговори Джийни на въпроса. — Името му беше Уил Темпъл. Беше антрополог. И все още е.

Джийни го виждаше пред себе си — висок мъж с руса брада, дънки и рибарски пуловер, който носи десетскоростния си велосипед по коридорите на университета.

— Споменавала си го и преди — рече Лайза. — Как изглеждаше?

— Беше страхотен — въздъхна носталгично Джийни. — Караше ме да се смея, грижеше се за мен, докато бях болна, гладеше си сам ризите и издържаше на оная работа като бик.

Лайза не се усмихна на сравнението.

— И какво се обърка?

Джийни се направи на безгрижна, но я заболя при спомена.

— Напусна ме заради Джорджина Тинкертън Рос. — И като обяснение додаде: — Една от питсбъргските Тинкертън Рос.

— Как изглеждаше?

Последното нещо, което Джийни искаше, беше да си спомня за Джорджина. Обаче това отклоняваше Лайза от мислите й за преживения кошмар, затова надмогна нежеланието си.

— Съвършена — каза тя. Но сарказмът, който долови в собствения си глас, никак не й хареса. — Сламеноруса, стругована фигура, безукорен вкус към кашмирени пуловери и обувки от крокодилска кожа. Грам мозък нямаше, но затова пък фондовете й бяха неизчерпаеми.

— Кога стана това?

— Уил и аз живяхме заедно цяла година, докато се занимавах с доктората си. — Това бе най-щастливото време в живота й. — Той се изнесе, когато пишех статията си за това дали престъпността се наследява генетично. — Страхотно точно подбираш времето, Уил. Щеше ми се да можех да те мразя повече — помисли си Джийни. — После Берингтън ми предложи работа тук, в „Джоунс Фолс“, и аз откачих от радост при тази възможност.