Ерек и Енида [bg]

и майката, и дъщерята. Родителите всеки път тъгуват, щом се разделят [1460] с децата си. Та и тогава те изпроводили с такава любов и мъка дъщеря си, макар да знаели прекрасно, че тя във кралски двор отива [1465] и че с Ерек ще е щастлива. Сълзи от щастие и мъка те ронели при таз разлъка, в гръдта сърцето им се свило, макар че щели на венчило [1470] с Ерек детето си да пратят. През сълзи майката, бащата, говорейки й думи мили, със щерка си се разделили. Ерек набързо се сбогувал, [1475] защото искрено жадувал за подвига си да разкаже в двореца, а и да покаже на достолепната кралица, че води прелестна девица, [1480] тъй нежна, умна и красива, че той от обич се опивал и колкото я съзерцавал41, все повече се възхищавал, и очарован, развълнуван, [1485] той непрестанно я целувал. С възхита гледал й лицето, устата розова, нослето, косата — като златна свила, с които го била пленила. [1490] Разглеждал стройното й тяло, брадичката, челото бяло, ръцете, нежните й длани, очите — ясни, замечтани. Тя също в трепетно мълчание [1495] разглеждала го с обожание и двамата на свойта младост любували се с чиста радост. В съюза си великолепен били достойни в равна степен [1500] един за друг: по красота и по душевна чистота, по ум, по щедрост, по учтивост, по доброта и отзивчивост. Та как не ще се затрудниш [1505] в стремежа си да прецениш кой е по-хубав, по-сърдечен. И явно всеки бил увлечен по другия с еднаква сила, съдбата щом е отредила [1510] да се сберат един със друг като съпруга и съпруг. И хванали се за ръка, до обед яздили така и стигнали в Карадиган. [1515] А дворът вече бил събран и всеки с трепетна надежда за тях от кулата се вглеждал. И Гениевра там отрано била и чакала припряно. [1520] Пристигнал и самият крал, След него Ке, и Персевал, Говен (в очакване на вест) и Тор — синът на крал Арес, и виночерпецът Люкан [1525] сред рицарите бил смълчан. Щом зърнали в далечината, че идват рицарят с момата, бароните Ерек познали и го посрещнали с похвали. [1530] Артур, жена му, всички хора се радвали, че с тях във двора е пак Ерек, защото той на всеки бил любим герой. Щом двойката се приближила, [1535] кралицата се устремила да ги посрещне. После кралят и всички ги наобикалят, и с радост възхваляват Бога след преживяната тревога. [1540] Харесал милата девица Артур и като предан рицар помогнал й, та с лекота от коня си да слезе тя. Подал й той ръка вежливо [1545] и я поканил най-учтиво в препълнената тронна зала. След тях кралицата вървяла щастлива, под ръка с Ерек. «Госпожо — казал той с респект, [1550] днес снизходителна бъдете и девата ми приемете във този вид — със стара дреха. Така облечена аз взех я. Да, тя е щерка на васал, [1555] но той все в бедност е живял, тъй както много честни люде, макар безспир да се е трудил. Жена му — мила и добра — на благородник е сестра. [1560] По род и хубост дъщерята днес няма равна на земята и я харесах за жена. На нежните си рамена от бедност носи дреха бяла, [1565] закърпена и извехтяла. Да бях склонил, тя би облякла и нови рокли. Пълна ракла предложи нейна братовчедка плюс чудна кожена наметка, [1570] но аз отказах този дар. Държах пред моя господар и вас да дойде в този вид. Госпожо, аз ще съм честит, ако сега благоволите [1575] самата вие да дарите. — със нови дрехи мойта мила.» Кралицата не възразила: «Постъпили сте, сир, чудесно. За мен ще бъде много лесно [1580] прекрасни дрехи да предложа от свила и най-скъпа кожа.»